Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2016 22:49 - Християни и мюсюлмани заедно си копаят нивите
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1678 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=72911


Християни и мюсюлмани заедно си копаят нивите
imageВторник, 2 Август 2016 

 

imageДокато целият свят се тресе от тероризъм на верска основа, в Родопите както векове наред, така и сега, хората от двете религии живеят мирно и братски. И в тежките световни времена, довели до верски изстъпления, могат да натрият носа на всеки световен политик с примери за човещина и мъдрост. На всяка страшна световна новина за убити невинни в името на вярата Родопите противопоставят безпрекословни примери за търпимост и човеколюбие. Такъв пример е и съдбата на махалите Гудевица и Гозведица край смолянското село Арда, които са на половин километър една от друга.

Мястото винаги е било тежко за живеене. В подножието на връх Ком, на границата с Гърция, населението все е трябвало да се пази, къде от контрабандисти, къде защото отварят или затварят на границата. И докато политиците са чертали карти, местните са се спасявали дружно както могат, оцелявайки при невъзможни обстоятелства в планината.

"Все са били бедни хората тук и все са се спасявали с ум и дружно от какво ли не", казва единственият останал жител на махала Гоздевица - бай Юсеин Хаджиев.

Селцето му е на слънчев баир с прекрасни гледки към български и гръцки гънки на Родопите. Около 73-годишният родопчанин обаче гледката е основно от руини. Порутени къщи, затворени с обувки врати, залостени прозорци и отдавна спуснати пердета. Това е Гоздевица. А насред нея бай Юсеин, който гледа овце и не иска да напуска селцето, докато е жив. Изкарал обаче последно зимата при сина в Арда, тъй като се уплашил от огромния сняг, който го откъснал 4 дни без ток и телефон в нищото. Опериран от сърце, старецът отсича, че в Гоздевица му е най-добре. До махалата му никога не стигнал асфалт и всеки петък слиза на джамия в Арда и си пазарува, минавайки тържествено с муленцето през долната махала Гудевица. Докато имаше повече хора в двете махали, обръщението помежду им беше амуджа - братовчед, казва Стефан Гогов, набор и съученик на бай Юсеин от махала Гудевица.

Макар и бай Юсеин да го отдава на преразказване на историята и да не вярва много, бай Стефан от съседната махала е категоричен, че изначално двамата имат общи корени, въпреки че едното село са християни, а другото мюсюлмани.

"Били са двама братя Гудьо и Гоздьо. По предание през 1672 г. става потурчване на този край от еничарски корпуси. Хората в Гоздевица ги потурчват, докато през това време Гудьо е бил на Беломорието заедно със сина на Гоздьо - Манол. Гоздьо приема Исляма, Гудьо остава християнин, а синът на Гоздьо Манол отива в Чокманово и също не си сменя вярата. Гудьо бил привързан към брат си и се заселил под Гоздевица в гората на една малка полянка в колиба с жена си. Впоследствие пристигат и други хора, които не са се потурчили и търсили да се приютят, най-много преселници дошли в Гудевица от Македония", разказва бай Стефан, който ровил упорито за историята на двете селца. 

Разделени от вярата, двете махали обаче били сплотени в оцеляването при крайната беднотия и вечните промени от политическите ветрове.

"Все е било бедно и все сме си помагали. В двете села дори мъжете са си разменяли по работен ден. В Гудевица са били повече дюлгери, докато в Гоздевица - земеделци. Единият слезе за ден да коси на другия, докато онзи се качи за същото време да му строи", разказва бай Юсеин. До Гоздевица по стръмното всичко се пренасяло с магарета на самар. Така били построени и къщите. Сега до селото стигат освен магаретата и джиповете 4x4. Бай Стефан от долната махала пък дава още по-трогателен пример за роднинската привързаност на двете селца.

"По време на Балканската война християнското население бяга, защото настъпва войска от Беломорието, и тръгва по пътечка между двете махалички. Илия Гелински от Гудевица носел бебе на годинка и половина и докато прекачва плета, изпуска детето. Няколко пъти пробвал да го вземе, но стреляли по него и се принудил да го изостави. От Гоздевица видели бебето, взели го с риск за живота си, гледали го и като се върнало семейството, им върнали живо и здраво детето. Рада Стоева се казваше спасеното дете, беше ми комшийка, в съседната къща живееше", реди бай Стефан. Въпреки че в Гоздевица били мюсюлмани, правели кръст с катран на оборите си от поверие да не лови мор животните. А при ремонт на стари къщи на мюсюлманите се откривали замазани в стените иконки на света Богородица и Исус Христос, сочи бай Стефан. И двете села живеели мизерно през войните. Бай Юсеин има култов пример за находчивост за спасяване от беднотията. "Баща ми е бил трудовак, а след това три пъти ходил запас, последно през 1945 г. на летището в Пловдив. Като свършил, пратили кола да ги приберат по родните места с друг от Арда. По пътя спрели на почивка в с. Бяла река и купил външна автомобилна гума от човек за 18 000 лв., тъй като преди 1951 г. парите били с много нули. Като се прибрал, дядо ми му се карал за какво си е дал всичките пари за една гума, но баща ми продал гумата на брой подметки на обущар от с. Киселчово, който правел от тях цървули в бедните времена. Така изкарал от гумата 60 000 лв.", смига бай Юсеин. Гоздевица някога стигала и над 90 жители. Времената все били бурни - като паднала границата при фашистите, тичали с контрабандна стока към Беломорието, при колективизацията само половината се включили, но при масовизацията всички влезли в ТКЗС-то, пък после дошла промяната и го махнали. Прехранвали се с тютюн, след това през прехода и с картофи. Бай Юсеин и още трима роднини изкарвали и по 20 тона картофи от 15 декара, но с вноса на полските това секнало. Върнали земите и в селото се карали няколко години за границите, докато един по един угасвали.

"И сега вече никой не се интересува ни от имот, ни от синор, нищо не остана. Аз съм тук и пъдар, и кмет, и всичко", обяснява бай Юсеин. Той работил като дърводелец в цех в Арда, а съпругата му била магазинерка в Гудевица. Вдовец е от 17 години, след като жена му починала от рак на костите. И досега плаче, като се сети как изтляла пред очите му. Гордее се с трите си деца и 6 внуци. Останал сам в селото от две години, след като три баби си ги прибрали надолу роднините заради болести и старост. В Гудевица пък в най-хубавите времена през 1933 г. населението стигало 330 души.

Сега много къщи и двете махали стоят необитаеми, а ликовете на стопаните им са на некролозите по дуварите. Глъч, смях и шум се чува само от старото читалище, където старците са учили.

През него по различни програми в последните години досега са минали 1500 души от цял свят. От основаването си през 1931 година е носило името "Пробуда". Закрито е през 80-те години, а в началото на този век община Смолян го обявява за продан. То е прекръстено на "Бъдеще сега" и едноименна организация кандидатства по проекти за различни обучения в него на младежи от цял свят.

"Само в три къщи нашата фамилия имаше 21 деца, сега сме останали 15 постоянни жители. Младите ги няма, внучето ми е барман в Пловдив, реди 75-годишната леля Мария Панайотова. Тя учила с бай Юсеин и бай Стефан в началното училище в Гудевица заедно с певицата Валя Балканска, която слизала от третата махаличка - Лъгът. И леля Мария е категорична, че е истина преданието за двамата братя Гудьо и Гоздьо. Разказвали го бабите, когато била малка. И с това си обяснява почитта, с която от двете селца се тачат един друг.

 "Гоздевица черпи Гудевица на Байрам, а Гудевица черпи горната махала на Великден. Всичко е до човещина, а не до вяра и име. Роднински сме се гледали и само добро един другиму сме правили", казва на изпроводяк леля Мария.

Източник: Марица



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13704641
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031