През 2000 г. проф. Божидар Димитров издаде една много интересна и полезна за скопските “историци” книжка - „Десетте лъжи на македонизма”. Ако беше изчакал, уважаваният от мен учен може би щеше да издаде трилогия “Хиляда сто и десетте лъжи...”. Не бих се впускал във водевила на умотворенията и твърденията на историците край Вардаро, ако една нова лъжа не застрашаваше съня ми.

В антикварен магазин в столицата на Сърбия, се продава на скромната цена от 1000 евро, представете си, първата македонска банкнота. Не бих имал нищо против, ако на нея бе изобразен, да речем, бащицата на македонската нация Александър Македонски. Но, уви, това беше една напълно българска банкнота с номинал 250 лева, емисия 1943 г., от която с благ поглед ме гледа недораслият шестгодишен цар Симеон II. И за да не се допуска оперчване на поредната скопска лъжа, ще надникнем в дебрите на историята, за да научим малко повече за това чудо на македонската нотафилия.

Годината е 1944, месец септември. България е „освободена” от братската Червена армия. Народната власт е факт, но все още циркулират царски пари. Това е последната им емисия банкноти от 200, 250 и 500 лева от 1943 г., с портрета на Симеончо.

Най-неочаквано в края на септември и началото на октомври 1944 г. в паричното обращение се появяват 250 лева, напълно нормални (разбирай истински), но с подправени букви на серийните номера. Вместо Ч и Ш пише Н, И, Щ и Ц.

„Странните” банкноти се въртят на различни места в страната, но главно в Западна България и най-вече във Вардарска Македония. Времената са тежки, България вече воюва с довчерашния си съюзник Германия и условията за задълбочено разследване откъде идват тези банкноти са нищожни. Едно обаче е сигурно, клонът на БНБ в Скопие, работил до 6 септември 1944 г., не ги е пускал в обращение!?

Въпреки несгодите на войната Народната банка действа бързо и оповестява сред населението: “Да се обяви, че БНБ не е приемала и не е пускала в обращение банкноти от 250 лв., емисия 1943 г., серии Ч и Ш, и че ако има пуснати между населението такива, то те са без всякаква стойност и публиката не трябва да ги приема. Канят се всички държатели на такива банкноти да ги депозират най-късно до 28 февруари 1945 г.”

Доскоро версиите за появата на странните банкноти от Македония бяха две. За никого не би било странно да приеме, че те са разпространени от отстъпващите от Балканите германски войски (в периода на Втората световна война всички български банкноти са печатани в Германия), като отмъщение към измяната на довчерашния съюзник. На 4 септември 1944 г. просъществувалото само седмица правителство на Константин Муравиев обявява излизането от състояние на „символична” война с Англия и САЩ. Прекратени са дипломатическите отношения с Германия. Под натиска на Съветския съюз, чиито войски почти са стигнали границата на България, страната ни е принудена да обяви война на Германия. Това бе първата версия.

Втората е свързана с небезизвестната Трета македонска партизанска бригада, която в периода на „бугарската окупация” извършва множество атентати и диверсии срещу редовната българска войска. Не едно и две са нападенията срещу железопътни композиции. Смяташе се, че при някое от тези нападения от вагон е задигнато известно количество банкноти, които партизаните разпространяват незаконно сред населението. Силен аргумент в полза на тази теория е и фактът, че на обратната страна на някои банкноти от серии Ч и Ш има един многозначителен печат - “Първите македонски банкноти”.

На 2 август 1944 г. е свикано т.нар. Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония, останало в историята с абревиатурата АСНОМ. След изтеглянето на германските войски от Македония, в качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция, АСНОМ взема решение за включване на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Събитието е ознаменувано с “раждането” на новата македонска парична единица. За целта неизвестно количество от тези странно появили се банкноти са подпечатани с печат със символи и текст: “ДЕМОКРАТСКА ФЕДЕРАТИВНА JУГОСЛАВИА, ПОВЕРЕНСТВО ЗА ФИНАНСИЙ НА МАКЕДОНИА”. В средата на печата е изобразен бъдещият герб на Социалистическа федеративна република Югославия.

Странно, биха казали мнозина, защо точно български левове, а не сръбски динари са подпечатани. На този въпрос „бащите” на македонската нация Методи Андонов–Ченто и Лазар Колишевски не са оставили отговор. Може би не е и нужно. Така или иначе начинанието на новите строители на Македония е обречено на неуспех. В „свободна” вече Македония българска администрация не съществува, банката в Скопие вече не е българска и няма кой да гарантира за покритието на банкнотите. По тази причина населението едва ли би приело да използва банкноти на бившите окупатори, пък били те гарантирани с печата на бъдещата федеративна държава. По-голямата част от подпечатаните банкноти са унищожени и това е причината цената им днес да е толкова атрактивна, а не легендата, че видите ли, това са първите македонски книжни пари.

Накрая логично идва въпросът откъде все пак са изскочили тези странни банкноти. Отговора дава един документ, запазен в Политическия архив на Министерството на външните работи на Германия. Той е от поредицата, наречена “Дневникът на Адолф Бекерле”.

Адолф Хайнц Бекерле е пълномощен министър на Германия в София от юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. С него се свързва мъчителното умъртвяване на 11 343 евреи от т.нар. “новобългарски земи” в Македония и Тракия, които са изпратени в лагерите на смъртта. В една от точките на ежедневните телеграми на Бекерле до своя шеф в Имперското външно министерство в Берлин, Йоахим фон Рибентроп, откриваме от- говора за появата на банкнотите серии Ч и Ш.

Ето и отговора.
България печата своите банкноти в Германия (Reichsdruсkerei - Германска имперска печатница, и Giesecke & Devrient) още от 1938 г. Никакъв проблем не представлява за имперската печатница да достави в Скопие, в щаба на Вермахта, нужното количество български банкноти в рамките на дори една седмица. Разпространението им също не представлява трудност, като се има предвид опитът на нацистите в пласирането дори на фалшиви британски паунди, сполучливо отпечатани в концлагера Заксенхаузен. Но това е друга тема. Българските банкноти са напълно автентични, като изключим серийните им номера.

В наши дни общото количество запазени банкноти 250 лв. от серии Ч и Ш е малко и за всеки колекционер е удоволствие да притежава поне един екземпляр. А иначе първата македонска банкнота на бившата югорепублика се появява доста по-късно. Едва през 1992 г.

източник : Списание 8