В песента присъства сюжет, до много голяма степен идентичен с приказката "Магарешката кожа", обработена от Шарл Перо. Разликите в поведението на персонажите и др. подсказва, че по всяка вероятност сюжетът на песента е възникнал изцяло на родна почва, без да има пряк допир до варианта, представен от Шарл Перо.
Позволила съм си да осъвременя правописа, където съм сметнала за  необходимо.

Мамина Рада иумира.
Радо ле, перо жараво!
Та па си Ради заръча:
- Радо ле, перо жараво!
Кога си йумра, Радо ле,
Черна си кърпа забради,
Бяло си лице потевни,
Башта си в очи не гледай,
че е баща ти курварин,
Курварин, Радо, влъхварин.
Рада си мама слушала,
Както й мама заръча:
Черна си кърпа забради,
Бяло си лице потевни,
Баща си в очи не гледа.
Девет се годин минаха,
Кога десета подкара,
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, домой бащице!
Айде са, тейне, йожени,
Майка мащеха доведи,
На измет да ми помогне,
Че ми е измет дотегнал,
Йот гора, йот говедаре,
йот поле мурги йовчаре!
Тейно си Ради говори:
- Радо ле, перо жараво!
Ходих си, Радо, дирих си,
Майчината ти прилика,
Майчината ти и твойта,
Ала я, Радо, не найдох,
Тебе ща, Радо, да зема,
Радо ле, перо жараво!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, земи, тейно ле,
Ако си къща преправиш,
Дето е мама седела,
Тугива да са земеме.
Рада го рече на шега,
Тейно го фана истина:
Та фана млади дулгере,
Та си къщата преправи,
Та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво!
Я айде да са земеме.
Рада бащици думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
Ако чопразе преправиш,
Дето ми мама носеше,
Тугива да са земеме.
Рада го рече на шега,
Тейно го фана истина:
Та при златаре йотиде,
Та си чопразе преправи,
Та па ги Ради донесе,
Та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво!
Я айде да са земеме.
Рада бащици думаше:
- Земи ма,  тейно, земи ма,
Ако си ривце пренижеш,
Дето го мама носила,
Тугива да са земеме.
Рада го рече на шега,
Тейно го фана истина:
Ту ю златарин йутиде,
та си ривцета прениза,
Прениза, йоще йоми,
Та па го Ради донесе,
Та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво,
Я айде да са земеме.
Ради си тейно думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
Ако си гривни преправиш,
Дето ги мама носила,
Тугива да са земеме.
Рада го рече на шега,
Тейно го фана истина:
Та ю златарин ютиде,
Та си гривните преправи,
Та па ги Ради донесе,
Та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво!
Я айде да са земеме.
Рада си тейно думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
Ако си свещник преправиш,
Дето е светил на мама,
Тугива да са земеме.
Рада го рече на шега,
Тейно го фана истина:
Та ю златарин ютиде,
Свешникот да си преправи.
Рада след него ютиде,
Па на златарин думаше:
- Златарину, брат да си ми,
Брат да си ми, дваж да си ми,
Свешникат да си направиш,
Със врата да се затваря,
Със дума да се отваря,
Със дума да се затваря.
И златар си я послуша,
Та си свешникат направи,
Със врата да се затваря,
Със дума да се йотваря,
Със дума да се затваря,
Та па си дома йотиде ,
Баща й свещник донесе,
Та па го Ради подаде,
Та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жараво!
Я айде да се земеме.
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, домой бащице!
Я иди, тейно, я иди,
Та викай стари попове,
Попове, стари кметове,
Двама да си ни венчаят.
Тейно си Рада послуша,
Та викна стари попове,
Попове, стари кметове,
Двама да си ги венчаят.
Рада на свешник продума,
Свешник се с дума отворил,
Рада се скрила в свешникат,
Па си на свешник продума,
Свешник се с дума затоври.
Ева че иде тайно й,
Та води стари попове,
Попове, стари кметове,
Двама да си ги венчаят.
Тейно си Рада извика:
- Радо ле, перо жараво!
Ела да си се венчеем.
Рада нема никаква,
А тейно й се ядоса,
Та си свешникат продаде,
на едно царско сеисче. 

(СБНУ , ХІV, 1897, с. 65-66)