Прочетен: 1136 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2016 15:20
Още в деня, когато станаха известни новите своеволия и нарушения на устава на Българската православна църква - Българска патриаршия от страна на архимандрит Дионисий, председател на църковното настоятелство на ставропигиалния храм "Свети Александър Невски", в интернет пространството започна събирането на подписи за неговото отстраняване от високия пост. Петицията носи заглавието "Освобождаване на Дионисий от "Св. Александър Невски"", а под него е пояснена целта на начинанието:
"С тази петиция настояваме да бъде отстранен предстоятелят на храм-паметника "Св. Александър Невски" архимандрит Дионисий (подписващ се като избран, утвърден и наречен за епископ Стобийски) поради скандалната му личност и самоволното му въвеждане на такса вход от 5 лв. за туристическите групи. Това е нарушение на Устава на БПЦ, без решение на Св. Синод, под чието пряко подчинение е въпросният храм.
Смятаме, че търговците нямат място в храма. Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е исторически храм, построен в памет на загиналите за свободата на България. Това не е ЛАФКА!"
Авторите на интернет-подписката явно намекват за стил и методи на действие, напомнящи на одиозни персони от обществения, политически и стопански живот на страната ни през последните години.
За три дена петицията е събрала около 120 подписа, като от автоматичната статистика се вижда, че 3/4 от тези подписи са събрани още в първия ден. Вероятно става дума за голяма група православни християни, инициатори на подписката, които са решили по този начин да покажат на Св. Синод, че назначението на такъв отговорен пост на болезнено амбициозния клирик не е било удачно, нито му помага за преодоляване на отличаващата го немонашеска гордост.
Прави впечатление също така, че сред подписалите петицията има и наши сънародници, които живеят зад граница - от Кипър през цяла Европа, та до САЩ. Това показва, че нещата, които се случват у нас, не могат да не интересуват и българите по цял свят. И потвърждава древната мъдрост: "Каквото и да правиш, прави го разумно и мисли за края" (на лат: Quidiquid agis, prudenter agas et respice finem)!
Иван Минев, юрист
Българската православна църква отново е в центъра на скандал. Архимандрит Дионисий, който неотдавна стана председател на храм "Св. Александър Невски", е подписал заповед, разлепена в притвора на патриаршеската катедрала, с която се налага такса вход от 5 лева за влизане в храма, за да се облага "туристо-потокът" в храма, който влиза в него "любителски". Заповедта влиза в сила от днес, но се основава на решение на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала, взето в началото на месец януари т. г.
Разпоредбата на новият предстоятел на патриаршеската катедрала изненада не само редовите миряни, но и архиереите от Светия Синод. Съгласно чл. 14 от устава на Българската православна църква - Българска патриаршия, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ е ставропигален и е на пряко подчинение на Св. Синод. Съгласно чл. 59, т. 1, решението на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала задължително подлежи на одобрение на Светия Синод в намален състав. Светият Синод не е разглеждал и не е приемал решения за одобрение за определяне и събиране на такса "вход". Няма и решение на Светия Синод за набиране на такса "вход", каквото е изискването на чл. 229, т. 7, във връзка с чл. 234 от устава на БПЦ. Следователно издадената от архимандрит Дионисий заповед е едноличен негов акт, с който той си присвоява права на Светия Синод и следователно тази заповед противоречи на устава на БПЦ и затова е недействителна. Следва да се отбележи, че и решението на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала противоречи на чл. 154 във връзка с чл. 229, т. 7, и чл. 233 от устава на БПЦ, тъй като Светият Синод няма решение за определяне и събиране на такса "вход" не само в ставропигалния храм-паметник „Св. Александър Невски“, но и в нито една друга църква, поради което не представлява годно основание за издадената заповед от архимандрит Дионисий.
Следва да припомним, че Светият Синод на БПЦ публично се ангажира пред държавата да запази общия достъп за всички в храма и няма да събира входни такси по повод спора за собственост на ставропигалния храм-паметник „Св. Александър Невски“.
Предвиждайки възможните усложнения заради своеоволното си решение, архимандрит Дионисий лекомислено злепоставя патриарх Неофит с обяснението, че "патриархът е в течение на нещата", като съзнателно пропуска, че управлението на БПЦ-БП не е еднолично, от патриарха, а съборно, т. е. предимно синодално.
В заключение, на основание чл. 196, т. 3, от устава на БПЦ-БП очакваме решение на Светия Синод на БПЦ-БП, с което незабавно да отмени издадената заповед от архимандрит Дионисий за събиране на такса "вход" като постановена в съществено противоречие с устава на БПЦ-БП, както и да приеме въз основа чл. 206, ал. 1, от този уставналичието на дисциплинарна отговорност на архимандрит Дионисий и на основание на чл. 208 от посочения устав му наложи наказание.
А какви ли решения щеше да взима, ако беше се състояла епископската му хиротония?
sp0254Понятия от корена тай- често се срещат в езика на християните.
Пред тайните на Бога ние немеем, защото по думите на светите отци има възвишени неща за Бога и Неговата същност, които не трябва и да се стремим да ги проумеем, а просто трябва смирено да замълчим.
Пред тайнствата в Църквата ние благоговеем, защото там действа не свещеникът или епископът, а Сам Бог, Неговата благодат.
От потайностите в Църквата ние се гнусим, защото в тях няма нищо църковно, макар да са плод от действията на хора в Църквата. Чисто и просто защото в Църквата нищо не става автоматично, по някакво или нечие „право“. Но „доброто и полезното за нашите души“ следва чиста логика и проста линия, в него има благодат (която, макар да се пише с малка буква, се разбира с Главна!) и милост, предхождани от смирение и спечелени с усърдие, стигащо до оная жертвоготовност, която е божествена, защото е Божия!
Тайните на нашата вяра не знаем колко са, не ни и интересува - благодарни сме, че ги има.
Тайнствата, колкото и да са на брой (има мнения, че не били точно седем), ни интересуват и ни облагодетелстват, и покорно благодарим на Всеподателя Бог за тях.
Потайностите ни отвращават и винаги ни се иска да не съществуват, защото те са нехристиянски (ще спестя по-силното определение, за да не си вижда името „оня“); те служат на хората, но не за спасението им, а за обратното.Тия дни станахме свидетели на самозабравено афиширане на подобни потайности. Както казват шегобийците: „За какво ти е да грешиш, ако не можеш да се похвалиш с греха си?“ И за съжаление не шегобийците са виновни за този начин на мислене.
Но умря владиката и го погребаха; умря и патриархът, и го занесоха ангелите в лоното Авраамово. Избраха нов патриарх и му викахме три пъти по три пъти „достоен“. А театъра по интронизацията му (то си беше наистина театър, зрелище или, ако щете, позорище на друг славянски език) го организира онова момче с натрапчивата идея да е епископ. Хареса се на патриарха този театър и възлюби момчето-калугер-синекур. И не щеш ли, един дъждовен ден в края на ноември най-неочаквано за Божия клир и народ новият патриарх предложи момчето за нов епископ. Така го предложи, че и нищо неразбиращите от потайности разбраха, че патриархът беше претърпял обработка. И то обработка по-сериозна и от опасната сърдечна операция преди две години и половина. Синодът полуобработен, полузашеметен от коварния удар в слънчевия сплит, видя звезди посред бял ден и почти не възрази на патриарха, чрез чиито уста сякаш говореха други, потайни сили. Които не сякаш, а определено целяха самодискредитирането на патриарха. Само че тогава се надигнаха не несъгласните митрополити, а простият народ и неговият „низш“ клир, който тогава показа висотата си. И на 9 декември, когато е зачената Божията майка, тя и нейната свята майка Анна осениха ума и съвестта на патриарха да оттегли предложението си. И той сам излезе да каже на мръзнещия дълги часове наред в мокрия сняг и студ Божи народ, че се отменя ръкоположението на натрапения му „любимец“.
Накрая патриархът отново се срина под напора на потайностите. И се отказа от своя съученик и приятел, освободиха го през декември миналата година и го заместиха с момчето кандидат-епископ. Защо и как, никой не разбра – потайности нали са! А през всичкото това време вечният кандидат-епископ на дело работеше срещу имиджа на патриарха, но казваха: това нека си е грижа на патриарха, защо друг да му мисли?!
Реши въпросното момче да се вихри в патриаршеската катедрала, защото вече беше взел акъла на патриарха, каквото и да означава това. Първо в едно умопомрачаващо заседание на църковното настоятелство с 40-ина точки в дневния ред взеха „единодушно“ решение да поискат от синода да си го направи момчето епископ и толкоз! Сетне то започна истерично да ругае родния брат на патриарха, многозаслужилия маестро доцент Димитров, да му крещи пред цялото настоятелство за действията на заместник-диригента, наложи му и мъмрене. Мъмрене на човека, който 70 години е бил пример за изрядност, почтеност, изпълнителност, почтителност! Патриархът премълча – сякаш се страхуваше, че може да го обвинят в шуробаджанащина. Макар че и двамата цял живот от деца са се посветили и служат на Бога и Неговата Църква безукорно, без протекции, без корупции, без шубаджанащина, търпейки своеволията и простащината на поколения църковници със и без расо.
Тогава всички потайности стават явности, слънцето свети с лед-светлина, месечината се скрива, а звездите изпопадат. За изненада на самия патриарх и на всички митрополити той ги застрелва с титаничното: Le Synode c’est moi! („Синодът – това съм аз!“). Може да продължи и по-нагоре, но, слава Богу, тогава няма да сме живи вече.
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие