От няколко дни си мисля разни неща. Правя ретроспекция на живота си и търся пропуски, търся моето ЕГО, което да е надделявало над общото благо.
Честно казано не намирам такъв период от „вдетинето си пенсионерство”.
Имам приятелка, която мога да твърдя, че ме познава отлично и се опитва да ме „култивира”, т.е. да поставям собственото си АЗ пред другите.
Опитвам се, но не мога /все още/.
От както се помня съм била някъде все на 4-5 място в моята си класиция.
Преди много години на първо място бяха майка и татко, баба и дядо, сестра ми и накрая АЗ.
После реда се промени: мъжа ми, майка и  татко, сестра ми и аз.
После още промени: децата ми, мъжа ми, майка и татко, сестра ми и АЗ.
Идва ред на следващата промяна в „класацията”: децата ми, внуците ми, снахите ми и АЗ.
Оказва се, че ЕГОТО ми е някъде сбутано назад и много незабележимо.
От известно време се опитвам да се изкача в „класацията” си, но все още не успявам.
Ще се старая!
Обещавам на себе си преди всичко и на моята приятелка, която се опитва да ме „очовечи”.
Днес прочетох един отговор на коментар от Майски /makont / и той ме върна в ... гимназията, в часовете по физическо в края на сроковете или годината/ "нали не съм аз", си казва всеки, и така, докато дойде и неговият ред, и тогава разбираш, че както ти си си мълчал, така и теб няма кой да те защити./.
Аз не си мълчах, мълчаха си другите. Ще ви разкажа:
Имахме учител по физическо, който определяше оценките на „баром”, както се изразяваше баба ми Катя.

Аз обаче се включвах много активно в закръглянето на оценките на момичетата. Всички получаваха 6-ци!

Когато идваше моят ред нямаше кой да се „застъпи” или да „обели" поне една дума за мен.

Тогава учителят ми казваше: „Ти си много добра на земна гимнастика, но на успоредката не те бива. 5.” На следващия срок отново се повтаряше същата „пиеса” с малко променени реплики от учителя ни:”В леката атлетика те няма хич, но в баскета си много добра, нищо че си ниска. Подаваш и забиваш като висока. 5”.

И така – аз за всички и никой за мен.
Добре, че учителят ми пишеше 5-ци, защото не можех да достигна по никакъв начин успоредката/въпреки неговата помощ/, не можех да прескоча коня или козата /не си спомням какво прескачахме/, не можех да бягам бързо и да скачам високо, а и никой, след като му бях  осигурила 6-ца не се застъпваше за мен.

Оказва се, че винаги съм била сама срещу вятъра.

„Игъл мадър” – така ме наричаха чуждестраните приятели на големия ми син.

В един момент се намери един човек да ми каже, че искам да си „начеша егото, да изляза на Първа страница, което е постижение за сенилните пенсионери /думите не бяха точно такива, но вероятно не се е сетил или не ги знае/.

Аз пък съм благодарна на учителя ми по физическо, който ми пишеше 5-ци без „другарска” помощ и по негова „милост”, защото аз не я заслужавах тази 5-ца.
Моето огромно ЕГО и сега му благодари!

Имам и една 4-ка – по пеене. /Добре, че тази оценка и оценката по физическо бяха на втора страница в диплкомата:)/ .
Учителката не искаше да ме изпитва на теория, искаше да пея, а после ми се караше:”Виж си оценките по другите предмети и се засрами! Как може да не можеш да пееш?!”
Моето ЕГО се засрамяваше и МОЛЕШЕ да бъде изпитано на теорията. Представяте ли си едно надуто ЕГО да моли?!

Аз и сега се чудя  как така не мога да пея добре, въпреки, че на „ум” пея като Мария Калас, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лили Иванова, Ениа,Адел? Как не мога да пея като музиката звучи в мен?!
ЕГОТО ми се е примирило с този недъг, АЗЪТ също:).

Ами не мога! Вече не искам да пея и на внуците, защото не винаги „хващам” правилния тон.

Ето това е моето невероятно голямо ЕГО.

Ако на някой му се стори прекалено голямо ще го свия още.

ОБЕЩАНО!

 

РАЗБИ МЕ!!!! Аз цял живот съм Селин Дион, Адел или нещо подобно :-D . Изчервявах се, не можех да прескачам козата или кона /няма значение/, защитавах, но пък и ме защитаваха, не мога да си кривя душата. Но една свенливост, която не обичам и не харесвам, остана. Но пък се правя на нахакана понякога и ми харесва този образ :-D . Така искрено и мило си го написала!!!! Чудесна си!!! На мен ми харесваш, а постинга ти ме върна в моите ученически години :-)! Благодаря ти за това ;-) ! Хубава вечер от мен!

Здравей, ДидИ!
Това го написах заради един коментар в предишния постинг, който много ме засегна.
Реших да вида колко е голямо ЕГОТО ми, а то се оказа толкова нищожно, че дори се засрамих.
Радвам се, че си си спомнила ученическите години!
За мен не се застъпваха, защото знаеха, може би, че мога да се справя сама.
Иска ми се да е имало и аз да се "скрия" зад нечий гръб, но ...
Така е и до сега. Аз правя зАвет.
Поздрави и хубава вечер!

В МОЯТА КЛАСАЦИЯ, АЗ И ДО СЕГА НЕ СЪЩЕСТВУВАМ....

Е, на последно място съм, но все пак съм в класацията!
Поздрави!

пак кокетничиш,уж невинно.Психологията си я приспособила подходящо към стилизирания си вътрешен свят.
Не лъжи,че не триеш неудобни коментари.Жалко,че не запазих моите,да ми кажеш къде имаше вулгарност?!
Рисунките ти са на ниво надарен третокласник:)
Стилизиран вътрешен свят,стерилни коментари,нима може да се очаква повече от теб?

Прекрасно име си си избрала.....

Не бих била свирепа като Поничка, но възпитанието на егото още не ни превръща в добри хора. Аз имам верую, че добротата е по рождение, останалото е класа!:)

остави ги тези приказки за егото, подкрепям Тит, че или се раждаш добър човек, или не. Възпитанието от тук нататък, опитът те шлифоват, но онази даденост душевна никой и нищо не може да промени. А себе си глези, мама обичаше да казва "Един ден никой няма да ти носи душата в кошница", това не е егоизъм. А пък нашата учителка по физическо пишеше шестици само на децата, от чиито родители имаше някаква полза. На мен ми липсваше "отскокливост", примерно, което никога не ми е пречело да скачам с двата крака, предимно в проблемите. Сега ти се усмихвам и ти изпращам солена морска целувка, аз, егоистката, дето си хванах милото, двете мопсчета и хайде на морето, деца, родители да се оправят. Всеки има нужда от свое пространство и трябва да си го грабнеш.

Мисля, че си струва; срещу вятъра си такъв, какъвто си - истински. Не се променяй, Кате мила, пък вятърът ... понякога се обръща ... вече е попътен ...
Прегръдка с пожелания за хубава седмица! :)

Хубав ден!
Поздрави!

Здравей, Теди!
Всяко нещо се възпитава. Възпитава се и егото.
Зависи от възпитателя.
Аз също смятам, че колкото и да се възпитава НЕЩОТО, няма ли я капчицата доброта дадена ни по рождение не можем да говорим за никаква класа.
Поздрави и хубав ден!

Здравей, Майски!
Най-напред се извинявам, че съм те цитирала без позволение, но съм сигурна, че си ми простила:).
Егото си е его, то е само една дума, коята съм използвала от един коментар срещу мен.
Аз си мисля, че всички се раждат добри. Нали сме създадени по "образ и подобие Божие"?
После идва лошотията, която я отдавам на възпитанието, битието и обкръжаващата среда.
Липсата на обич прави хората "наежени" и нападателни.
Съжалявам, че не съм се превърнала в таралеж, което е по-добрият вариант от кадифената ръкавица.
Поздрави на морето и кажи му да очаква гости, които го обичат:)!
Пожелавам ви слънце и галещ бриз!

Миличка Мег! Здравей!
И срещу вятъра и с него съм си аз . Не се променям. Имах едно мое стихче, преди време, в което бях писала за ветрове, урагани, бури, Бореи, които са вилняли в мен и покрай мен и не са ме променили и прекършили.
Не пожелавам на никого такива опустошителни бури, защото после е трудно.
Прегръщам те и аз и се радвам, че се "появи"! Липсваше ми!

Диди! Благодаря ти!
"По делата им ще ги познаете"!

Заглавието си го бива и усещането е такова,но дано посоката на вятъра се обърне!Искрено си го мечтаяи за егото си не мисля-всички казват ,че е голямо......,а аз
се опитвам да се пазя от оценки на чуждо его,Кате по обясними причини:))

Здравей,Илиянче!
Заглавието е друго. Това е само едно изречение от постинга, но ми хареса след цитирането от Мег и теб:).
Не искам вече ветрове, не искам бури, а само лек зефир да ме докосва:).
Наситих се на толкова вятър:).
Няма човек без его, иначе нямаше да е човек, а нещо друго.
Аз съм подчинила моето на близките и приятелите си по СОБСТВЕНО желание. Никой не ми е нареждал. Въпрос на разбиране и личен избор.
Не е лошо да имаш голямо ЕГО точно ти:). Имаш право на него. Доказала си го!
Поздрави и хубав ден!

Катя,
Аз наскоро попаднах на философията на моя преподавател по кунг фу. Не може да се раздаваш и да помагаш на другите ако преди това не си помогнал на себе си. Просто няма как да даваш ако нищо не си получил преди това. Няма откъде да дойде това раздаване :) изглежда че при теб то играе роля и на самозареждане и ти помага да се справяш в живота.
Усмихнат ден!

Здравей, приятелю!
Мъдри са източните философии.
Как да дадеш нещо на другите, което не притежаваш?! Не си го получил най-вече в детството.
Аз съм щастливка в този аспект. Получила съм толкова много обич и продължавам да я получам. Не се скъпя на раздаването й:).
Тази обич ми е помагала винаги и ме е научила на много неща. Едно от тези НЕ Е лицемерието.
Обичта и себераздаването ме карат да се чувствам жива,потребна и да се справям с "бурите":).
Благодаря ти, приятелю!
Хубав ден /вечер/ и много поздрави!

Моето его си е доста силно и изявено, така ми иде отвътре.
В листата на приоритетите децата са на първо място и после съм аз, сори за откровеността.
Не виждам защо да е по-похвално да се е загрижил човек първо за другите, а не за себе си. В крайна сметка ти си най-близкият си човек. Ако не си здрав и жизнен как ще се погрижиш за някой друг?! Най-много след време да висне човек като воденичен камък на нечия шия, защото не се е погрижил за себе си, а е гледал все за другите...
Така че - мисля че доза здравослевен егоизъм не вреди, а е и съвсем естествено. Няма какво да се правим на прекалени светци.

Здравей, Тера!
Изобщо не си в дисонанс!
Всеки си изказва мнението и това е най-хубавото.
Има ли нещо лошо да имаш силно его?
Мисля, че не, особено, ако то е "подплатено". По мое мнение твоето си е баш на мястото:).
Аз се опитвам да се поучавам и да се поставям полека-лека на по-предни позиции:).
Съгласна съм и с "дозата" егоизъм /за всеки тя е различна:)/.
Не точно това ми беше замисълът,когато започнах да пиша за ЕГОТО.
Написах го по повод на обидите за пенсионерите блогъри, които се стремят към Първа:), за да си "чешат егото".
Ето че се усмихнах на тази нелепица:), благодарение на теб!
И да, съгласна съм, че всеки трябва да се погрижи сам за себе си, за да не "тежи" по-късно на другите.
Тук отново се завъртам в "омагьосания кръг", но съм напълно съгласна с теб!
Обичай себе си, за да те обичат и другите! Имам доста примери за това около себе си, затова и аз се опитвам да "катеря" стълбичката:).
Благодаря ти, Тера!
Хубав и усмихнат ден!

Давам ти линк към една интересна книжка:
http://www.book.store.bg/p3275/izkustvoto-da-bydesh-egoist-jozef-kirshner.html

Както каза един познат, когато му споменах за нея: "На мен такава книга не ми трябва, това изкуство го владея по рождение!"

Но за който не го владее, има помагала. :)

Този път ме разсмя с глас:)))).
Преди година или 2 синът ми ми я подари с посвещение да се поуча;).
Имам я в къщи, но не знам къде съм свряла:).
Още тогава му казах, че не се отнася за мен:).
Нали си спомняш Смирненски:"Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!""
Но ... всичко тече, всичко се променя:)!.
Ще се разтърся из книгите и може да я намеря.
Благодаря ти!
Поздрави!

Искам усмивка от теб! Виж, колко добри, слаби по физическо ;-) , ХОРА има тук! И те те подкрепят, харесват картините ти, това, което пишеш и теб самата. Тях гледай :-). Понякога имам чувството, че прекалено много се анализираме, задълбаваме... Нека просто да бъдем себе си и да гледаме с добро! Че докато се обърнем и ветровете ще ни издухат :-). Пожелавам ти повече усмивки и добри ветрове :-).

Здравей, Диди!
Усмивките ги имаш в изобилие:)))))))))))))).
Впрочем физическото възпитание и възпитанието въобще , не са за подценяване:).
Подкрепят ме, защото сме от една група - от групата на неможещите да скачат:).
За картините и писанията ми знам колко струват. Средна работа. Знам си силните и слабите страни. Въобще не се самозалъгвам.
Само искам да кажа, че вътрешният ми свят въобще не е стилизиран или стерилен.
Не умея и да кокетирам нито като жена /все още ме заглеждат:)/ нито като баба пенсионер /да се оплаквам, за да ми обръщат внимание:)/.
Не се срамувам от себе си и мога спокойно да се погледна в огледалото и да кажа:"Да, важиш:) като жена и като човек".
Не искам вече ветрове! САКЪН:)!
Отново прогнозите са за бури и валежи с код "Оранжев".
Искам синьо небе и топло море!
Пожелавам ги и на теб!:)
Хубава вечер!

и не мога да взема отношение. Егото е за убиване отвсякъде, но пък се налага стратегически да си даваме приоритет понякога. Мога да потвърдя категорично, че също съм благодарна за всички оценки, които ми носеха неудобство някога. Те ме направиха силна в действията и преценките.

Здравей, сестрице!
Въпросът е много личен и може да бъде интерпретиран по толкова начини, колкото са хората.
Честно да ти кажа аз си предпочитам моето, такова каквото е.
Хареса ми коментара на IVOKI - 3. ivoki - ТИ СИ ЩАСТЛИВА !
20.07 21:42
В МОЯТА КЛАСАЦИЯ, АЗ И ДО СЕГА НЕ СЪЩЕСТВУВАМ....
Има и такива хора, като ИВОКИ, но те са на изчезване.

За оценките - обичам си ги всичките, от всичките ми образования.
Специално съм написала за физическото, което ми показа, че мога да разчитам само и единствено на себе си,но не ме отказа да помагам на другите и до днес:).
Поздрави, сестрице!И хубав ден!

Но такива хора няма, или поне не биха се определяли като такива. И това ме сеща за оня дзен учител, който всеки ден бил посещаван от своя усърден да достигне самадхи ученик и всеки ден учителят му давал по някоя задача, усилвайки тежестта на всяка следваща. Ученикът свършвал всичко и тичал при учителя с въпроса "Учителю, достигнал ли съм вече самадхи?" Един ден пак така, учителят си бършел някакви чаши и нашето момче пак тича запъхтяно с до болка познатия въпрос. И учителят пак казва "Не". Поглежда го съчувствено и му показва с очи чашата, която държи. "Виждаш ли я?"
- Да.
- И какво правя с тази чаша?
- Бършеш и праха.
- И защо и бърша праха?
- Защото е напрашена?
- А утре пак ли ще има прах по нея?
- Ще има, учителю.

- Ами ето ти отговорът. Да достигнеш висше състояние на душата не е нещо окончателно. Всеки ден се налага да я почистваш.

Та така. Всеки ден докато не се счупи чашата, все е усилие.

Всеки ден трябва да бършем праха от душите си. Той всеки ден ще напрашава и т.н.
За мен е важно да не се отказваме, да не ни омръзва да почистваме чашите, въпреки, че знаем, че ще се счупят един ден.
В този ден може да сме достигнали самадхи? Дори кайваля.

САМОМНЕНИЕТО

Самомнението е лош учител, но в някои случаи може да бъде и полезно. Когато е с обратен знак. Защото самомението променя носителя си, макар и бавно. Както Sestra горе удачно отбелязва, прахът трябва да се почиства всеки ден. А когато човек реши, че забърсването на праха от чашите ще ги държи вече чисти, след време се оказва собственик на най-прашните чаши.

По същия начин, който е прел, че някакво действие е доказало, че той е добър човек, с времето човещината му деградира и той става склонен да оправдава най-нечовешки изяви, стига да са пропагандно представени добре. Обратното също е вярно и не са малко случаите, когато престъпници или аутсайдери са постъпвали по-човешки и благородно от хора с безупречна обществена репутация. От тази гредна точка, стоическото справяне с терзанията, дори страданието и несгодите е профилактика и култивиране на човечността. Добрия човек не скача да наказва онези, които не са оценили добросърдечните му жестове. Нито ги мрази, нито смята, че са го подценили или злепоставили. Защото знае, че подобни грешки са неизбежни и дори задължителни, за да даде шанс на доброто. Повечето хора у нас обаче бъркат доброто със сделката. И не разбират, че добро е онова, което правиш не само без да очакваш изгода, но и когато очакваш да не те разберат и си готов да приемеш неразбирането, без да се поддаваш на амбицията да доказваш жеста и усилията си. Така се лишават от житейски опит и превръщат живота си в зависимост от гравитиране за дребни лични изгоди.

Доста често ние забравяме „колко струваме”,
прекалено самокритични сме към себе си и се подценяваме. А не бива!!!.
"Да обичаш себе си означава да приемаш себе си такъв, какъвто си. Така, както един любящ родител се радва на малко дете. Означава да се разбираш и окуражаваш във всичко, което правиш. " /Нина Райчева/

Ти си достоен човек, Катя!
Не забравяй да бъдеш самоуверена!
Има толкова много неща, дребни нещица и не толкова дребни, които можем да погледнем днес от друг ъгъл и да ги пречупим през покълналото зрънце надежда, което ще се роди в душите ни от порасналата ни самоувереност...
Защо да не го направим СЕГА???

https://www.youtube.com/watch?v=DV-cWHR5h_Y

Привет, мила Катя! Може ли да се включа със закъснение? :))) Много ми хареса този твой постинг - от литературна и от човешка страна. И аз бях като тебе по физическо. И приоритетите ми цял живот се подреждат като твоите. Философията ми е близко до християнската - смирение и служене. Първо трябва да направя добро на другите - близките, чуждите, дори враговете, тогава - и най-често никога- да помисля за себе си. Това винаги ме е карало да се чувствам добре, но - има и друго... Онези, на които уж се мъча да помагам, като потискам своите пориви за себеизява, обикновено допълнително ми натискат и без това преклонената главица - да не би да я надигна. Но...шило в торба не стои. Не понасям посредствеността, мързела, празното стоене на света. Това ме кара от време на време да изявя себе си, да направя нещо - и събирам гнева на онези, на които съм нарушила спокойствието. Така е било винаги и в личен, и в семеен, и особено в професионален план - правя нещата, защото мога да ги правя, и търпя критики от тези, които не могат. До известна степен май така е и в блога - от половин година съм тук, а все още не съм разбрала смисъла на това да си на първа. Била съм, не че съвсем не съм била, но не разбирам какво чак такова голямо значение има в това. А вече няколко приятелки ме предупреждават на лични, че "първа скарвала и най-добрите приятелки". И всички ми обясняват, че ставало въпрос за престиж. Аз съм още в два блога и три сайта - там няма такова съперничене, макар че има пък други неща: подмазване, слугуване, хвалебствия, заклеймяване на неудобните и пр. Извинявай, май се отклоних! Хубав ден, Катенка! Прегръдка!

Здравей, Катя! Бях ти оставила коментар, но не го виждам. Няма значение. Подкрепям те в тази класация на приоритети - тя показва, че си благороден човек с голямо сърце. Поздрави!

Здравей, приятелю!
Извинявам се закъснелия отговор!
Съгласна съм с теб.
Дори ще си позволя да цитирам нещо от коментара ти, което е и мое разбиранеза доброто: "... добро е онова, което правиш не само без да очакваш изгода, но и когато очакваш да не те разберат и си готов да приемеш неразбирането, без да се поддаваш на амбицията да доказваш жеста и усилията си."

Поздрави и хубав ден!

Здравей,Ивче!

Отговарям ти и слушам Нина Райчева.

Аз не се подценявам, знам колко мога и колко "струвам".
Вярвам в себе си, но не бих се нарекла самоуверена, защото не искам да съм в една категория с някои многосамоуверени, а малко струващи хорица.

Това, което написах беше отговор на един /ли?!:(/ злостен коментар.

ПРИЯТЕЛСКИ поздрави и благодарнасти за написаното и изпратенето!
Хубав и усмихнат ден!

Здравей, Венетче!
Не се е загубил коментарът ти:).
Заради модерацията и заради отсъствието ми се забави, за което ти се извинявам!
Написаното от теб го приемам като допълнение на моя постинг:).
Аз не съм от преклонените главици. Отстоявам си моята позиция. За "шило" - да, и аз съм шило, което не стои в торба:).
"Не понасям посредствеността, мързела, празното стоене .."
И аз:).
Винаги съм се чудела как може да има такива хора, за които незнанието, спането и леженето по цял ден е нещо естествено?!
Има всякакви хора. Въпрос на разбиране на живота.
Всеки сам подрежда приоритете си.
Моите са тези, които съм изброила.
Искам да се "издигна" в моята си класация, но как да го направя за сметка на децата и внуците ми?!

Написах постинга, заради обидите, които ми бяха отправени лично и към едни от най-достойните хора тук.
Тази прословута ПЪРВА страница!
Какво толкова има там?!
За коментар в предишен постинг бях си направила труда да видя моите ПЪРВИ страници - 170 и над 50 /може да са и повече/ деактивирани.
И какво от това?!
Колко чудовищно обидни постинги се "пъчат" на Първата. Това прави ли авторите им по-добри и по-човеци от другите, които не излизат там?!
Не мисля! Само недоумявам как може да се толерират от админите такива писания?!
Е, ще си остана с недоумението:), може би и ти:).
За мен е важно да съм в разбирателство със себе си.
За сега се разбирам добре:).
Поздрави и хубав ден ти желая от сърце!

Благодаря ти!
Надявам се отговорът ми на предишния "загубен":) коментар да те е удовлетворил достатъчно:)!
Слънце и усмивки!:)

Катенце, ще ти кажа тук думи на моята прекрасна млада 30 годишна братовчедка, семейна с две дечица: "Грижи се много за себе си. Когато ти си добре, всички наоколо са добре!" Това беше по повод мое споделяне с нея, че се чувствам виновна, когато искам да се поглезя, да си угодя, да си подаря миг свобода и лично удоволствие. Смятам, че има голяма истина в нейните прости думички, нали?!
Това по повод класацията в семейството ти :))
А за егото и онези груби коментари няма да се включа. Искам тук да рисуваме красота, при която изскубани четки и мътни боички не се вписват...... <3

Здравей,Бени!
Видях коментар от теб,но не видях за кой постинг е, затова се забивих с отговора.
Права е твоята приятелка!
Ти ми припомни един миг на лично поглезване от моя страна.
Беше преди много години - повече от 30:).
Бяхме се разбрали след работа с всички колеги/жки да отидем в сладкарница "Пролет", която беше хит тогава.
Прибрах се към 8,30 вечерта и на вратата ме посрещнаха две разплакани дечица.
Изяде ме съвестта!
Други примери от този период са почти всекидневните посещения на театрални постановки.
Предпочитах да водя и децата, за им е добре с нас, а и на мен да ми е спокойно.
Една вечер ги оставихме в къщи, при дядо им.
Отидохме на оперета с участието на Видин Даскалов и Лиляна Кисьова под диригентството на Росица Баталова.
Представяш си настроението след такова събитие, нали?
Имахме и една гостенка от Пловдив и след спектакъла решихме да отидем някъде.
Тогава не помислих, че правя нещо нередно.
После като се прибрахме в къщи ме натисна вината с огромна сила!
Едното ми дете спеше на шкафа за обувки, а другото пред вратата.
Свекър ми си беше легнал, а те останали да ме чакат!
Изяде ме съвестта.
Гушках ги и плачех.
Как да се поставя по-високо в класацията?!
Как да не се чувствам виновна?!
И сега съм такава, макар децата ми да са вече големи мъже със семейства и деца.
Опитвам се поне да не се натоварвам прекалено, за да не им натежа в един момент.
Моето ЕГО е подчинено и предано на семейството.

Другото, за което пишеш е "бял кахър", въпреки, че е обидно.

С тези изскубани четки и размътени бои ме усмихна:).
Моята внучка е направила всичко това:) и сега не вадя нови, за да има за нещо красиво и светло:).
Прегръщам те с ОБИЧ:)!