Тези дни навършвам 69 години и тук ще призная, че символната конотация, с която е натоварена тази цифра, ме вълнува още от гимназиалното ми обучение в социалистическа България.
- Като ученик за първи път бях информиран за опасностите скрити в интимната поза 69 от въздебела акушерка, която в часа на Класния, в поредица свенливи беседи, нацелени да обогатят сексуалната ни просвета, заклейми скандалната инвенция на извратените французи, чийто страховити въздействия върху устната ни и зъбна хигиена можели да се окажат съдбоносни за личното ни и колективно здраве;
- Като студент в специалност Френска филология на СУ, попаднал в снобската среда на предимно столични колежки и колеги, в началото бях настойчиво облъчван с апологетични възхвали на благините, с които „френската“ поза зарежда интродукцията към деликатните интимни процедури. По-сетне, след навлизането на една по-реалистична визия за секса през последните ни университетски години, се оказа, че претенциозните ми отначало колеги и колежки ми са били винаги твърди фенове на „мисионерската“ поза;
- Като млад асистент в Университета, за голям мой срам като „френски“ възпитаник бях посветен с очарователна прецизност и изненадващо изтънчени жестове в чувствената поезия на позицията 69 от току-що завършила моя колежка-студентка, която днес е известна столична журналистка добре охраняваща автентичния си чар;
- Като застаряващ преподавател в Университета често си мечтаех да си отмъстя по екзотичен начин чрез позата 69 на две напористи мои колежки, бивши мои студентки-секс-авантюристки, заради закриването на катедрата, която ръководех, и заради „приноса“ им към екстреното ми пенсиониране като компенсаторно фантазирах да ги сгъна до нивото на „луличката“ на 9-вятката ми, без да се свеждам под „тумбачето“ на техните 6-тици;
- Сега като вече пенсионер си мисля, че в интимната поза 69 няма нищо извратеняшко, нищо перверзно, нищо екзотично, тъй като на моята възраст „луличката“ на омаламощената ми 9-вятка твърде трудно би се изправила до стройната графика на голямото полегнало Р, а всеки опит да далдисам под „тумбачето“ на 6-тицата на партньорката ми би активирало, най-малко за седмица, шиповете по кръста ми.
А дори да успея, си оставам с инатлийското убеждение, характерно за пенсионерската възраст, че интимната поза 69 си е била, и преди, и сега, просто едно недвусмислено признание за затихващо или затихнало либидо.