Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2014 18:50 - На моята новородена дъщеря
Автор: tanyaivanova Категория: Поезия   
Прочетен: 1236 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 30.10.2014 18:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 На баща ми

 

Изгубих всичко, но останах цяла.

Разбити бяха моите мечти.

Изгубих те чрез вечната раздяла.

В ума ми отчаяние крещи.

 

Намерих те на одъра изпружен,

с очи загледани в безбрежността.

Все още беше ми ти нужен.

От мен отне те веч смъртта.

 

И спомних си аз дните, във които

мечтаех да те прегърна аз

и да ти кажа аз съвсем открито,

че те обичам, но във този час

 

е късно вече. Тялото студено

далеч от мен е. Моята душа

във тръни е обвита и ранена

и себе си не ще аз утеша.

 

И толкова пропуснати моменти,

и толкова отнети часове.

Минал ли е живота ти на лента

и чуваш ли ти наш"те гласове?

 

Да те оплаквам сякаш няма смисъл.

Да ме боли все още продължава.

И не забравяйте в живота си улисани,

че любовта се лесно изразява.

 

 

 

 

Мъгла


Седя замислена и взирам се в мъглата,
която тегне над града.
Не мога да отхвърля аз тъгата,
изпълнила е моята душа.

Поглеждам през прозореца-мъглата
погълнала е всичко в тoзи ден
и храстите, дърветата, цветята
са сиви вместо в цвят зелен.

Небето спуска се притиска
в прегръдка тягостна града
и вече май че ми се иска
аз твоя дом да посетя.

Отново твоите милувки
да галят моето лице.
Отново твоите целувки
да стоплят моето сърце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На майка ми


Мила моя майко,
знам, че те боли,
знам, че плачеш тайно
с кървави сълзи.

Знам, че ти копнееш
мене да си върнеш,
знам, че ти лелееш
пак да ме прегърнеш.

Мила моя майко
аз ще издържа,
ще си плача тайно,
но ще продължа.

Ще ти се обаждам,
че съм аз добре.
Бързо се нагаждам
под това небе.

Майко моя мила
нека знаеш ти,
че си ме родила
със много мечти.

И за тях аз мога
света да обърна,
света ще пребродя,
но пак ще се върна.

 

 

 

 

 

Двама


Една съдба делиме двама,
една съдба пред нас стои
и никой друг представа няма
какво ни чака тези дни

Един живот в безкрая тесен,
съзнание недоразбрано,
върти ни във пороя бесен
като във криво огледало.

И виждам аз отсреща тебе.
Въпрос във твоите очи,
въпрос неизразимо нежен
дали си в моите мечти.

Не мога аз на две да счупя,
че знае моето сърце
любов не може да се купи
нито пък да се продаде.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Писмо


Животът ми е като пясък,
изтичащ в пясъчен часовник,
покрит отвън със стъклен блясък,
прочетен в някой стар съновник.

Животът ми бе сън страхотен.
Вселената бе в моя власт,
но бях божествено самотна.
Промяната бе моя страст.

Намерих те и вече зная,
че има като мен създание-
не съм сама веч във безкрая
със разпокъсано съзнание.

И искам в твоите очи красиви 
да няма страх от теб самия.
Да има цвят във дните сиви
и радост в тебе да открия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Огледало


Стои пред мен омаен лик
очите-облак тъмен в летен зной
и искам аз във този миг
при него да намеря тих покой.

Посягам към стената огледална-
посяга той отсреща - две ръце
докосват плоскостта кристална,
но лед сковава моето сърце.

И гледам го тъй близък и далечен.
Невидим път над виснали скали.
Дали на мен е той обречен,
или пък ще се разделим?
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Алпинисти


Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.

Но ти тежиш като олово.
Не знам дали ще издържа.
Да те издърпам аз не мога -
да те държа ще продължа.

Изплъзват се ръцете потни
и знаем веч дошъл е края.
Там на ръба сме най-самотни,
пред самотата на безкрая.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пропаст



Безкрайна пропаст-пустиня страстна.
Стоя на висналия ръб.
Небето долу-любов опасна,
дали ще и обърна гръб.

И вятърът студен ме тласна 
да литна нейде надалеч.
Животът в мене ще угасне
щом огънят го няма веч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Буря



image
 

Когато нощта в свойта паст те обгръща,
когато в теб злото е сила могъща,
когато сърцето ти болка изгаря,
и с теб си съдбата без милост играе.

Когато за помощ ръцете протягаш,
небето от кал е направено сякаш
и гледа те мрачно с очите си кухи,
и слуша те скръбно с ушите си глухи.

Светкавица бяла снага му разкъсва,
със гръм тишината студена разпръсва
и бурята в тебе живота завръща,
и сякаш нещата сами се обръщат.

Не си роб, че тайно света да проклинаш,
в безсилие злобно земята да риеш.
Cпомни си в теб сила незнайна се крие
и чака в сърцето страха да изтрие.

Желание


 image 


Ако знаеш колко те желая.
Kато слънце малките цветя.
С мен съдбата сякаш си играе -
днес съм тъжна - утре пак летя.

И сега, когато теб те няма,
искам аз да свърши този ден.
И макар че вече съм голяма,
в мен живее палаво дете.

Искам да съм вятър, който гони
лъчите в твоите коси,
да съм топъл дъжд отронен,
който раменете ти роси.

Искам да съм цвят ухаещ,
гъделичкащ твоето носле.
И дори ти да нехаеш,
с мен да бие твоето сърце.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Момче от пясък


image


Момче от пясък сътворих.
То беше тъй красиво, нежно,
че в него мигом аз се влюбих,
тъй искрено и неизбежно.

Опита в сладостна печал,
аз съзерцавах му лицето,
но изведнъж един кинжал
прободе ме в сърцето.

Че щом с ръка го аз докосна,
с ръката си от сълзи росна,
то с тих, уплашен крясък,
ще се превърне пак във пясък.

 

 

 

 




Гласувай:
6



1. aip55 - Поздрав за
30.10.2014 21:09
стиховете ти. Великолепна си!
цитирай
2. tanyaivanova - Благодаря
31.10.2014 12:33
aip55 написа:
стиховете ти. Великолепна си!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tanyaivanova
Категория: Поезия
Прочетен: 1315647
Постинги: 1148
Коментари: 1163
Гласове: 3361
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031