Постинг
12.01 19:31 -
Достоевский об Освободительной русско-турецкой войне из его Дневника Писателя (Ru/BG)
Автор: radoykova
Категория: История
Прочетен: 862 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 14.01 13:47
Прочетен: 862 Коментари: 10 Гласове:
2
Последна промяна: 14.01 13:47
Здравствуйте, друзья! Я желаю поделиться ценными цитатами великого русского писателя Достоевского из его Дневника Писателя, где он освещает события 1877 г., когда проводится русско-турецкая война, Овободительная для Болгарии. Уникальным образом, Достоевский заостряет наше внимание о роли Англии, о душевном настроении Европы по отношению к славянским народам. А еще, для меня данная книга ценный источник познания об упомянутых исторических событиях, т.к. у нас в настоящее время проблема фальсифицирования, искажения и политического манипулирования историческими сведениями. Как я благодарна что Достоевский, будучи современником данных событий, выложил свои размышления и знания. От истории нужно усвоить урок и вывести для себя мораль, чтобы адекватно ориентироваться в сложно устроенном мире взаимоотношений и связей и предостерегаться от допущения старых ошибок в настоящем и будущем.
Что выходит? В то время когда болгарский и русский народ в общей братской войне против османской тирании давали многочисленные жертвы со своей стороны, Англия продавала лучшее современное оружие и оказывала широкую военную поддержку поробителю и насильнику християн – Османской империи?
Интересно выстроить параллели...
Предлагаю перейти к словам самого Достоевского:
„Наконец, почему не допустить в этих героях высшего сознания. Он понимает, что Россия взяла задачу трудную, что задача эта может и еще усложниться. Они все видят теперь, что Россия не с одной уж Турцией ведет войну, что турецкими армиями руководят английские генералы, что английские офицеры воздвигают многочисленнейшие укрепления на английские деньги, что флот английский ободряет Турцию продолжать войну, что, наконец, чуть ли не явились (в азиатской Турции) уже английские войска... Они знают всё это и бросаются почти на смерть, понимая, что пришло время сослужить России верную службу. Я уже не говорю про болгар, про угнетенных «братьев славян», мучимых, обижаемых. К стыду нашему, эта тема уже устарела... но не в их сердцах. Неужели вы не предполагаете во многих из них высшего сознания, что они идут служить человечеству, угнетенным, оскорбленным...“
Ф.М. Достоевский. Дневник писателя. 1877. Гл.4, II Золотые фраки. Прамолинейные.
„Теперь, конечно, турки рассвирепели и истребляют Болгарию вконец. Они жалеют, что не истребили вовсе. Если мы возьмем Плевно и замедлим двинуться далее, то турки, видя, что, может быть, придется проститься навеки с Болгарией, истребят всё, что только можно в ней истребить, пока есть еще время. Замечательны два мнения: у нас утверждают мудрые до сих пор, что без вмешательства русских болгарин жил бы как у Христа за пазухой и что русские — причина всех его несчастий. А вот известный своими прекрасными и обстоятельными статьями с поля битвы, из нашего лагеря, англичанин Форбес, корреспондент газеты «Daily News», кончил тем, что высказал наконец всю свою английскую правду откровенно. Он искренно признает, что турки имели «полное право» истребить всё болгарское население к северу от Балкан, в то время, когда русская армия перешла через Дунай. Форбес почти жалеет (политически, конечно), что этого не случилось, и выводит, что болгаре должны быть обязаны вечною благодарностью туркам за то, что те их тогда не прирезали всех поголовно, как баранов. Вспомнив наше русское мнение о «болгарине как у Христа за пазухой» и сопоставив его с мнением Форбеса, можно прямо обратиться к болгарину с таким увещанием: «Как же ты после того не у Христа за пазухой, если тебя поголовно всего не прирезали?» Но странно тут и еще одно, и в глаза бросается, и в истории останется: «Неужели, в самом деле, такое право турков может так спокойно и безмятежно признавать столь образованный, как Форбес, член столь просвещенной и великой нации, как Англия? Неужели это последние цветы и плоды английской цивилизации?» Но, заметьте себе, он, конечно, бы так не выразился, если б вместо болгар дело шло о французах или об итальянцах. Он потому только выразился так, что это были всего только славяне-болгары. Какое же после этого у них у всех в Европе родовое, кровяное презрение к славянам и славянскому племени! Считаются всё равно что за собак! Допускается возможность и разумность прирезать всех до единого, всё племя, с женами и детьми. И заметьте еще (это очень важно), это не граф Биконсфильд говорит: тот может выразить такие же разбойничьи и зверские убеждения, принужденный к тому политикой, «английскими интересами», а ведь Форбес — частный человек, не государственный, на которого соблюдение интересов Англии во что бы ни стало и чего бы ни стоило не возложено, да еще человек-то какой: честный, талантливый, правдивый, гуманный, по прежним письмам своим. Тут именно, именно причиною какая-то западно-европейская гадливость ко всему, что носит имя славянства. Этих болгар можно заваривать кипятком, как гнезда клопов в старушечьих деревянных кроватях! Нет ли тут именно какого-нибудь инстинкта, предчувствия, что все эти славянские восточные племена, освободясь, займут когда-нибудь огромную роль в новом грядущем человечестве, вместо сбившейся с правого пути старой цивилизации, и станут на ее место? Сознательно западные люди, конечно, это не могут теперь представить и допустить даже, точно так же как нельзя им представить гнезда клопов — за что-то высшее и грядущее сменить их. Но тут Россия, тут, очевидно, поднята идея совершенно новая, всем на соблазн, на гнев и удивление, тут показалось уже знамя будущего, а так как Россия не «гнездо клопов», как для них болгары, а гигант и сила, не признать которую невозможно, и так как Россия тоже славянская нация, то как, должно быть, эти западные люди ненавидят теперь и Россию в сердцах своих даже инстинктивно, безотчетно, радуясь всякому ее неуспеху и всякой беде ее! Именно тут инстинкт, тут предчувствие будущего...“
Ф.М. Достоевский. Дневник писателя. 1877. Ноябрь. Глава вторая. II. Самый лакейский случай, какой только может быть
***
В завершение, хочется написать что-то светлое и хорошее. Людмила из Санкт-Петербурга поделилась таким посланием:
"Пусть все светлячки земли молитву поют,
И ангелы небесные свет льют,
И истина указывает всегда жизни путь,
Пусть ясной будет во всем суть ,
И умножаются мудрости хлеба,
И дух Божий тебя пусть всегда ведёт,
И братство укрепляется от Неба,
И благодатью Божией очищается и растет!"
*****
A сега, предлагам на български език откъс от „Дневник на писателя”, Фьодор Достоевски, 1877г.
"... Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.
Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят....Казвам всичко това само от тая гледна точка, че ние все пак умеем да компенсираме „деликатността" си пред Европа и просветения си европеизъм, когато сме си у дома, щом Европа не ни гледа, пък и да гледа — не разбира руски. А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?
Какво лакейство вместо просветената деликатност,а? И за какъв смешен случай! Това е най-комичното от компенсацията у дома за тегобите от тоя неудобен мундир на европейска деликатност, с който се перчим пред Европа. Такава лакейска история да се случи с тия разпалени господа и завари мнозина от нас неподготвени. Това е вече по-сериозно, отколкото изненадан да подадеш палтото на англичанина.
По-късно всичко се разкри и мнозина от възнегодувалите съзряха истината, макар и не всички, дори и до* днес не всички. Видя се, първо, че българинът никак не е виновен, че е трудолюбив и че земята му се отплаща стократно! Второ, не е виновен и за това, че бил «гледал накриво». Вземете само това обстоятелство, че той от четири века е роб и посрещайки новите господари; не вярва, че те са му братя, той вижда в тях само нови владетели и отгоре на това се страхува от старите и с натежало сърце си мисли: «Ами ако пак се върнат ония и научат, че съм поднасял хляб и сол?» Ето такива вътрешни въпроси са го карали да гледа накриво — и е бил прав,. сиромахът, познал е напълно: след като ние извършихме първия юнашки натиск на Балканите и изведнъж отстъпихме, при тях наистина се завърнаха турците и какво са си патили от тях, вече е достояние на световната история! Всички тия красиви къщички, посеви, градинки, добитък – всичко е била разграбено, опожарено и изтрито от лицето на земята. Не десетки, не стотици, а хиляди и десетки хиляди българи са изгинали от огън и меч, разкъсвали са децата им на части и те са умирали в мъчения, обезчестените жени и дъщери или са избити след позора, или са отведени в плен за продан, а мъжете — същите, които са посрещали русите, а пък и ония, дето никога не са ги посрещали, но при които русите биха могли да дойдат, всички те са платили за нас с бесилки и клади. Изтезаващите ги зверове са ги приковавали за цяла нощ с гвоздеи за стобора, а на сутринта са бесели всички до последния човек, като са карали един от тях да беси останалите и той, обесил двайсетина души, бил принуждаван накрая да се обеси сам сред гръмкия смях на мъчителите, сладострастно садистични скотове, наричани турска нация, от които впоследствие толкова се възхитиха някои от нашите деликатни дами...
Тъй стана, че когато негодуващите срещу българите заради хубавия им живот дочакаха печалния им край, те волю-неволю разбраха, че животът на българите всъщност е само един декор, че всички тия къщички и градинки, и жени, и деца, и непълнолетните момчета и момичета в тия къщички – всичко това всъщност принадлежи на турчина, който си го взема, щом пожелае. И той го взема, взема го и в мирно време, взема и в моменти на процъфтяване, взема и пари, и добитък, и жени, и девойки и ако въпреки всичко нещата изглеждаха цветущи, то е само защото турчинът не иска да разорява окончателно една тъй плодородна нива – та нали и занапред ще жъне от нея. Напротив, той разрешава понякога тук-там да има и пълно процъфтяване именно за да може, когато дойде времето, да взема и да взема...
А сега естествено турците са разярени и сриват България със земята. И съжаляват, че не са я сринали цялата! Ако ние след превземането на Плевен се забавим да продължим, турците, виждайки, че може да се наложи навеки да се простят с България, ще използват момента да разорят всичко, което може да се разори. Има две интересни мнения: умниците у нас твърдят и досега, че без намесата на русите българинът щеше да си живее царски и че Русия е причината за всички негови нещастия.
А пък известният с прекрасните си и задълбочени статии от бойното поле англичанин Форбз, кореспондент на вестник “Daily News”, в края на краищата изказва откровено цялата си английска истина. Той искрено признава, че турците имали «пълното право» да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминала Дунава. Форбз почти съжалява (естествено политически), че нещата не са се развили така, и прави извода, че българите следва да бъдат вечно признателни на турците, задето ония не ги изклали поголовно като овце. Тъй че, припомняйки си руското мнение за „царския живот на българите" и съпоставяйки го с мнението на Форбз, можем направо да се обърнем към българите с въпроса: „Защо не си живееш царски, щом като не са те изклали поголовно?" Но има и още нещо странно, което отсега бие на очи и ще остане в историята: „Нима наистина тъй образован човек като Форбз, член на толкова велика и просветена нация, каквато е Англия, може така спокойно и хладнокръвно да признава подобни права на турците? Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация?"
Обърнете внимание обаче, той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или за италианците. Той говори така само защото те не са нищо повече от някакви си славяни българи. Виждате ли родовото, кръвното презрение на Европа към славяните и славянското племе. Те ги имат все едно за кучета! Допуска се, че е възможно и разумно да се изколят всички до един, цялото племе, с жените и децата. Забележете още (това е много важно), че не го казва граф Биконсфилд: него политиката, „английските интереси" го принуждават да изразява такива бандитски, зверски убеждения, докато Форбз е частно лице, не е държавен деец, не му е възложено да брани интересите на Англия на всяка цена, а и вижте какъв човек е: честен, правдив, талантлив, хуманист, личи си от предишните му писания. Причината в случая е именно в това западноевропейско презрение към всичко, което носи името „славяни”. Тъй че българите можеш да ги попарваш с вряла вода като гнездата на дървеници по старческите одри! Та няма ли в това някакъв инстинкт, предчувствие някакво, че ако тия източни славянски племена се освободят, ще играят един ден огромна роля в новото бъдеще на човечеството вместо заблудената стара цивилизация, че ще заемат нейното място? Хората на Запада естествено не могат съзнателно да си представят и да допуснат това — също както не могат да си представят гнездата на дървениците за нещо висше, идващо да ги смени. Но ето я Русия, тук явно се издига една съвсем нова идея за изкушение, гняв и почуда на всички, тук вече се издига знамето на бъдещето, а тъй като Русия не е „гнездо на дървеница”, каквото представляват за тях българите, а е гигант и сила, която не може да не се признае, и тъй като Русия също е славянска нация — как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!"
Ю.Р.
Что выходит? В то время когда болгарский и русский народ в общей братской войне против османской тирании давали многочисленные жертвы со своей стороны, Англия продавала лучшее современное оружие и оказывала широкую военную поддержку поробителю и насильнику християн – Османской империи?
Интересно выстроить параллели...
Предлагаю перейти к словам самого Достоевского:
„Наконец, почему не допустить в этих героях высшего сознания. Он понимает, что Россия взяла задачу трудную, что задача эта может и еще усложниться. Они все видят теперь, что Россия не с одной уж Турцией ведет войну, что турецкими армиями руководят английские генералы, что английские офицеры воздвигают многочисленнейшие укрепления на английские деньги, что флот английский ободряет Турцию продолжать войну, что, наконец, чуть ли не явились (в азиатской Турции) уже английские войска... Они знают всё это и бросаются почти на смерть, понимая, что пришло время сослужить России верную службу. Я уже не говорю про болгар, про угнетенных «братьев славян», мучимых, обижаемых. К стыду нашему, эта тема уже устарела... но не в их сердцах. Неужели вы не предполагаете во многих из них высшего сознания, что они идут служить человечеству, угнетенным, оскорбленным...“
Ф.М. Достоевский. Дневник писателя. 1877. Гл.4, II Золотые фраки. Прамолинейные.
„Теперь, конечно, турки рассвирепели и истребляют Болгарию вконец. Они жалеют, что не истребили вовсе. Если мы возьмем Плевно и замедлим двинуться далее, то турки, видя, что, может быть, придется проститься навеки с Болгарией, истребят всё, что только можно в ней истребить, пока есть еще время. Замечательны два мнения: у нас утверждают мудрые до сих пор, что без вмешательства русских болгарин жил бы как у Христа за пазухой и что русские — причина всех его несчастий. А вот известный своими прекрасными и обстоятельными статьями с поля битвы, из нашего лагеря, англичанин Форбес, корреспондент газеты «Daily News», кончил тем, что высказал наконец всю свою английскую правду откровенно. Он искренно признает, что турки имели «полное право» истребить всё болгарское население к северу от Балкан, в то время, когда русская армия перешла через Дунай. Форбес почти жалеет (политически, конечно), что этого не случилось, и выводит, что болгаре должны быть обязаны вечною благодарностью туркам за то, что те их тогда не прирезали всех поголовно, как баранов. Вспомнив наше русское мнение о «болгарине как у Христа за пазухой» и сопоставив его с мнением Форбеса, можно прямо обратиться к болгарину с таким увещанием: «Как же ты после того не у Христа за пазухой, если тебя поголовно всего не прирезали?» Но странно тут и еще одно, и в глаза бросается, и в истории останется: «Неужели, в самом деле, такое право турков может так спокойно и безмятежно признавать столь образованный, как Форбес, член столь просвещенной и великой нации, как Англия? Неужели это последние цветы и плоды английской цивилизации?» Но, заметьте себе, он, конечно, бы так не выразился, если б вместо болгар дело шло о французах или об итальянцах. Он потому только выразился так, что это были всего только славяне-болгары. Какое же после этого у них у всех в Европе родовое, кровяное презрение к славянам и славянскому племени! Считаются всё равно что за собак! Допускается возможность и разумность прирезать всех до единого, всё племя, с женами и детьми. И заметьте еще (это очень важно), это не граф Биконсфильд говорит: тот может выразить такие же разбойничьи и зверские убеждения, принужденный к тому политикой, «английскими интересами», а ведь Форбес — частный человек, не государственный, на которого соблюдение интересов Англии во что бы ни стало и чего бы ни стоило не возложено, да еще человек-то какой: честный, талантливый, правдивый, гуманный, по прежним письмам своим. Тут именно, именно причиною какая-то западно-европейская гадливость ко всему, что носит имя славянства. Этих болгар можно заваривать кипятком, как гнезда клопов в старушечьих деревянных кроватях! Нет ли тут именно какого-нибудь инстинкта, предчувствия, что все эти славянские восточные племена, освободясь, займут когда-нибудь огромную роль в новом грядущем человечестве, вместо сбившейся с правого пути старой цивилизации, и станут на ее место? Сознательно западные люди, конечно, это не могут теперь представить и допустить даже, точно так же как нельзя им представить гнезда клопов — за что-то высшее и грядущее сменить их. Но тут Россия, тут, очевидно, поднята идея совершенно новая, всем на соблазн, на гнев и удивление, тут показалось уже знамя будущего, а так как Россия не «гнездо клопов», как для них болгары, а гигант и сила, не признать которую невозможно, и так как Россия тоже славянская нация, то как, должно быть, эти западные люди ненавидят теперь и Россию в сердцах своих даже инстинктивно, безотчетно, радуясь всякому ее неуспеху и всякой беде ее! Именно тут инстинкт, тут предчувствие будущего...“
Ф.М. Достоевский. Дневник писателя. 1877. Ноябрь. Глава вторая. II. Самый лакейский случай, какой только может быть
***
В завершение, хочется написать что-то светлое и хорошее. Людмила из Санкт-Петербурга поделилась таким посланием:
"Пусть все светлячки земли молитву поют,
И ангелы небесные свет льют,
И истина указывает всегда жизни путь,
Пусть ясной будет во всем суть ,
И умножаются мудрости хлеба,
И дух Божий тебя пусть всегда ведёт,
И братство укрепляется от Неба,
И благодатью Божией очищается и растет!"
*****
A сега, предлагам на български език откъс от „Дневник на писателя”, Фьодор Достоевски, 1877г.
"... Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.
Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят....Казвам всичко това само от тая гледна точка, че ние все пак умеем да компенсираме „деликатността" си пред Европа и просветения си европеизъм, когато сме си у дома, щом Европа не ни гледа, пък и да гледа — не разбира руски. А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?
Какво лакейство вместо просветената деликатност,а? И за какъв смешен случай! Това е най-комичното от компенсацията у дома за тегобите от тоя неудобен мундир на европейска деликатност, с който се перчим пред Европа. Такава лакейска история да се случи с тия разпалени господа и завари мнозина от нас неподготвени. Това е вече по-сериозно, отколкото изненадан да подадеш палтото на англичанина.
По-късно всичко се разкри и мнозина от възнегодувалите съзряха истината, макар и не всички, дори и до* днес не всички. Видя се, първо, че българинът никак не е виновен, че е трудолюбив и че земята му се отплаща стократно! Второ, не е виновен и за това, че бил «гледал накриво». Вземете само това обстоятелство, че той от четири века е роб и посрещайки новите господари; не вярва, че те са му братя, той вижда в тях само нови владетели и отгоре на това се страхува от старите и с натежало сърце си мисли: «Ами ако пак се върнат ония и научат, че съм поднасял хляб и сол?» Ето такива вътрешни въпроси са го карали да гледа накриво — и е бил прав,. сиромахът, познал е напълно: след като ние извършихме първия юнашки натиск на Балканите и изведнъж отстъпихме, при тях наистина се завърнаха турците и какво са си патили от тях, вече е достояние на световната история! Всички тия красиви къщички, посеви, градинки, добитък – всичко е била разграбено, опожарено и изтрито от лицето на земята. Не десетки, не стотици, а хиляди и десетки хиляди българи са изгинали от огън и меч, разкъсвали са децата им на части и те са умирали в мъчения, обезчестените жени и дъщери или са избити след позора, или са отведени в плен за продан, а мъжете — същите, които са посрещали русите, а пък и ония, дето никога не са ги посрещали, но при които русите биха могли да дойдат, всички те са платили за нас с бесилки и клади. Изтезаващите ги зверове са ги приковавали за цяла нощ с гвоздеи за стобора, а на сутринта са бесели всички до последния човек, като са карали един от тях да беси останалите и той, обесил двайсетина души, бил принуждаван накрая да се обеси сам сред гръмкия смях на мъчителите, сладострастно садистични скотове, наричани турска нация, от които впоследствие толкова се възхитиха някои от нашите деликатни дами...
Тъй стана, че когато негодуващите срещу българите заради хубавия им живот дочакаха печалния им край, те волю-неволю разбраха, че животът на българите всъщност е само един декор, че всички тия къщички и градинки, и жени, и деца, и непълнолетните момчета и момичета в тия къщички – всичко това всъщност принадлежи на турчина, който си го взема, щом пожелае. И той го взема, взема го и в мирно време, взема и в моменти на процъфтяване, взема и пари, и добитък, и жени, и девойки и ако въпреки всичко нещата изглеждаха цветущи, то е само защото турчинът не иска да разорява окончателно една тъй плодородна нива – та нали и занапред ще жъне от нея. Напротив, той разрешава понякога тук-там да има и пълно процъфтяване именно за да може, когато дойде времето, да взема и да взема...
А сега естествено турците са разярени и сриват България със земята. И съжаляват, че не са я сринали цялата! Ако ние след превземането на Плевен се забавим да продължим, турците, виждайки, че може да се наложи навеки да се простят с България, ще използват момента да разорят всичко, което може да се разори. Има две интересни мнения: умниците у нас твърдят и досега, че без намесата на русите българинът щеше да си живее царски и че Русия е причината за всички негови нещастия.
А пък известният с прекрасните си и задълбочени статии от бойното поле англичанин Форбз, кореспондент на вестник “Daily News”, в края на краищата изказва откровено цялата си английска истина. Той искрено признава, че турците имали «пълното право» да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминала Дунава. Форбз почти съжалява (естествено политически), че нещата не са се развили така, и прави извода, че българите следва да бъдат вечно признателни на турците, задето ония не ги изклали поголовно като овце. Тъй че, припомняйки си руското мнение за „царския живот на българите" и съпоставяйки го с мнението на Форбз, можем направо да се обърнем към българите с въпроса: „Защо не си живееш царски, щом като не са те изклали поголовно?" Но има и още нещо странно, което отсега бие на очи и ще остане в историята: „Нима наистина тъй образован човек като Форбз, член на толкова велика и просветена нация, каквато е Англия, може така спокойно и хладнокръвно да признава подобни права на турците? Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация?"
Обърнете внимание обаче, той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или за италианците. Той говори така само защото те не са нищо повече от някакви си славяни българи. Виждате ли родовото, кръвното презрение на Европа към славяните и славянското племе. Те ги имат все едно за кучета! Допуска се, че е възможно и разумно да се изколят всички до един, цялото племе, с жените и децата. Забележете още (това е много важно), че не го казва граф Биконсфилд: него политиката, „английските интереси" го принуждават да изразява такива бандитски, зверски убеждения, докато Форбз е частно лице, не е държавен деец, не му е възложено да брани интересите на Англия на всяка цена, а и вижте какъв човек е: честен, правдив, талантлив, хуманист, личи си от предишните му писания. Причината в случая е именно в това западноевропейско презрение към всичко, което носи името „славяни”. Тъй че българите можеш да ги попарваш с вряла вода като гнездата на дървеници по старческите одри! Та няма ли в това някакъв инстинкт, предчувствие някакво, че ако тия източни славянски племена се освободят, ще играят един ден огромна роля в новото бъдеще на човечеството вместо заблудената стара цивилизация, че ще заемат нейното място? Хората на Запада естествено не могат съзнателно да си представят и да допуснат това — също както не могат да си представят гнездата на дървениците за нещо висше, идващо да ги смени. Но ето я Русия, тук явно се издига една съвсем нова идея за изкушение, гняв и почуда на всички, тук вече се издига знамето на бъдещето, а тъй като Русия не е „гнездо на дървеница”, каквото представляват за тях българите, а е гигант и сила, която не може да не се признае, и тъй като Русия също е славянска нация — как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!"
Ю.Р.
„… ние всъщност воюваме не само с турците, а и с европейските държави… множество англичани служат като офицери в турската войска… турците са въоръжени с европейски пари… европейската дипломация в много отношения препречи нашия път от самото начало на войната, като ни лиши от помощта на нашите естествени съюзници… Освен това с ненавистта си към нас Европа несъмнено поощри и фанатизма на турците.“
цитирай"А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?"
Тоест, ние не ги освобождаваме за да са свободни и независими, а защото искаме да притежаваме техния имот, земя и прочие ?
цитирайТоест, ние не ги освобождаваме за да са свободни и независими, а защото искаме да притежаваме техния имот, земя и прочие ?
Вие нима не сте си изяснили Кой ни е притежавал, притежава сега в най-долен смисъл и кой е бил брат во Христе за нас, в исторически план?
Не желая да коментирам изопачени интерпретации на хора враждебни към нашия светъл братски народ, или лишени от добро чувство като почитание, уважение, дружественост или жертви на манипулации, но във връзка с последното възникава въпроса - къде ви е акъла? Разбира се, винаги има и още е един мотив - финансовият. При всички положения не ми се навлиза в такива мрачни разговори!
Само ще кажа, че това за "новите поробители" с препратка към Русия е зле изфабрикуван долпнопробен филм, поднесен като дрипа, на която на всичките дупки прозират. Ясно и отчетливо прозира лъжата!
цитирайНе желая да коментирам изопачени интерпретации на хора враждебни към нашия светъл братски народ, или лишени от добро чувство като почитание, уважение, дружественост или жертви на манипулации, но във връзка с последното възникава въпроса - къде ви е акъла? Разбира се, винаги има и още е един мотив - финансовият. При всички положения не ми се навлиза в такива мрачни разговори!
Само ще кажа, че това за "новите поробители" с препратка към Русия е зле изфабрикуван долпнопробен филм, поднесен като дрипа, на която на всичките дупки прозират. Ясно и отчетливо прозира лъжата!
"Н. Я. Данилевский решает, что Константинополь должен, когда-нибудь, стать общим городом всех восточных народностей Все народы будут де владеть им на равных основаниях, вместе с русскими, которые тоже будут допущены ко владению им на основаниях, равных с славянами. Такое решение, по-моему, удивительно.
Какое тут может быть сравнение между русскими и славянами? И кто это будет устанавливать между ними равенство? Как может Россия участвовать во владении Константинополем на равных основаниях с славянами, если Россия им неравна во всех отношениях — и каждому народцу порознь и всем им вместе взятым? Великан Гулливер мог бы, если б захотел, уверять лилипутов, что он им во всех отношениях равен, но ведь это было бы очевидно нелепо Зачем же напускать на себя нелепость до того, чтоб верить ей самому и насильно?
Константинополь должен быть наш, завоеван нами, русскими, у турок и остаться нашим навеки Одним нам он должен принадлежать, а мы, конечно, владея им, можем допустить в него и всех славян и кого захотим, еще сверх того, на самых широких основаниях, но это уже будет не федеративное владение вместе со славянами городом. Да взять уже то, что вы федеративного соединения славян между собою еще целый век не добьетесь.
Россия будет владеть лишь Константинополем и его необходимым округом, равно Босфором и проливами, будет содержать в нем войско, укрепления и флот, и так должно быть еще долго, долго."
Не е ли отразена тук имено една обикновена имперска политика ?
цитирайКакое тут может быть сравнение между русскими и славянами? И кто это будет устанавливать между ними равенство? Как может Россия участвовать во владении Константинополем на равных основаниях с славянами, если Россия им неравна во всех отношениях — и каждому народцу порознь и всем им вместе взятым? Великан Гулливер мог бы, если б захотел, уверять лилипутов, что он им во всех отношениях равен, но ведь это было бы очевидно нелепо Зачем же напускать на себя нелепость до того, чтоб верить ей самому и насильно?
Константинополь должен быть наш, завоеван нами, русскими, у турок и остаться нашим навеки Одним нам он должен принадлежать, а мы, конечно, владея им, можем допустить в него и всех славян и кого захотим, еще сверх того, на самых широких основаниях, но это уже будет не федеративное владение вместе со славянами городом. Да взять уже то, что вы федеративного соединения славян между собою еще целый век не добьетесь.
Россия будет владеть лишь Константинополем и его необходимым округом, равно Босфором и проливами, будет содержать в нем войско, укрепления и флот, и так должно быть еще долго, долго."
Не е ли отразена тук имено една обикновена имперска политика ?
Само русофобите виждат "обикновена имперска политика" там където я няма (а в действителност е точно обратното) и не виждат арогантната, пагубна за целия свят имперска политика на Запада - вечните колонизатори, потисници, душмани; както и в лицето на Османската империя.
Човек като напише внушенията и оценъчните си инсинуации в опит да минат под формата на лични "умозрения", показва колко знае и колко не знае по засегнатия въпрос, каква му е ценностната система и мироглед, какво представлява самият той, генерално погледнато.
цитирайЧовек като напише внушенията и оценъчните си инсинуации в опит да минат под формата на лични "умозрения", показва колко знае и колко не знае по засегнатия въпрос, каква му е ценностната система и мироглед, какво представлява самият той, генерално погледнато.
6.
belkana -
Не анализирате конкретния текст, а пишете самата вие вашето Верую. Но забранявате на други такова....
28.02 15:30
28.02 15:30
radoykova написа:
Само русофобите виждат "обикновена имперска политика" там където я няма (а в действителност е точно обратното) и не виждат арогантната, пагубна за целия свят имперска политика на Запада - вечните колонизатори, потисници, душмани; както и в лицето на Османската империя.
Човек като напише внушенията и оценъчните си инсинуации в опит да минат под формата на лични "умозрения", показва колко знае и колко не знае по засегнатия въпрос, каква му е ценностната система и мироглед, какво представлява самият той, генерално погледнато.
Човек като напише внушенията и оценъчните си инсинуации в опит да минат под формата на лични "умозрения", показва колко знае и колко не знае по засегнатия въпрос, каква му е ценностната система и мироглед, какво представлява самият той, генерално погледнато.
7.
radoykova -
Не нам тия, не нам! Вземете си обратно за себе си това вашето, дето го натрапвате...
28.02 15:47
28.02 15:47
Белкана, вие НЕ АНАЛИЗИРАТЕ посочения текст в публикувания материал, а се опитвате да ме замервате с тенденциозно изровени откъси в опит да ги представите по желания от вас начин! Не, няма да стане! Първо, тук се коментира публикуваното съдържание с оповестената тема, а вие това не правите. Защо? Защото не ви изнася да признаете големите истини, които е оповестил великият руски писател Достоевски!
Второ, за такива като вас, дето виждат призраци посред бял ден, пардон, "руски имперски амбиции" имам поредица от статии, мога да препоръчам тази като съвсем центрирана около вашата "теза": https://radoykova/drugi/2023/09/26/mijiturstvoto-se-opredelia-ot-nesposobnostta-da-se-ceni-veli.1883493
Аз съм писала, та писала анализи, но те са за подходяща, добронамерена аудитория! И сега нямам намерението да въвличам себе си във вашия вертеп. Защото пак повтарям, нито дума не сте написала относно изначално публикувания текст за ролята на Запада, за участта на българите, за братската помощ и състрадателност на русите, за лицето на османлиите и прочее и прочее.
Довиждане.
цитирайВторо, за такива като вас, дето виждат призраци посред бял ден, пардон, "руски имперски амбиции" имам поредица от статии, мога да препоръчам тази като съвсем центрирана около вашата "теза": https://radoykova/drugi/2023/09/26/mijiturstvoto-se-opredelia-ot-nesposobnostta-da-se-ceni-veli.1883493
Аз съм писала, та писала анализи, но те са за подходяща, добронамерена аудитория! И сега нямам намерението да въвличам себе си във вашия вертеп. Защото пак повтарям, нито дума не сте написала относно изначално публикувания текст за ролята на Запада, за участта на българите, за братската помощ и състрадателност на русите, за лицето на османлиите и прочее и прочее.
Довиждане.
radoykova написа:
Белкана, вие НЕ АНАЛИЗИРАТЕ посочения текст в публикувания материал, а се опитвате да ме замервате с тенденциозно изровени откъси в опит да ги представите по желания от вас начин! Не, няма да стане! Първо, тук се коментира публикуваното съдържание с оповестената тема, а вие това не правите. Защо? Защото не ви изнася да признаете големите истини, които е оповестил великият руски писател Достоевски!
Второ, за такива като вас, дето виждат призраци посред бял ден, пардон, "руски имперски амбиции" имам поредица от статии, мога да препоръчам тази като съвсем центрирана около вашата "теза": https://radoykova/drugi/2023/09/26/mijiturstvoto-se-opredelia-ot-nesposobnostta-da-se-ceni-veli.1883493
Аз съм писала, та писала анализи, но те са за подходяща, добронамерена аудитория! И сега нямам намерението да въвличам себе си във вашия вертеп. Защото пак повтарям, нито дума не сте написала относно изначално публикувания текст за ролята на Запада, за участта на българите, за братската помощ и състрадателност на русите, за лицето на османлиите и прочее и прочее.
Довиждане.
Второ, за такива като вас, дето виждат призраци посред бял ден, пардон, "руски имперски амбиции" имам поредица от статии, мога да препоръчам тази като съвсем центрирана около вашата "теза": https://radoykova/drugi/2023/09/26/mijiturstvoto-se-opredelia-ot-nesposobnostta-da-se-ceni-veli.1883493
Аз съм писала, та писала анализи, но те са за подходяща, добронамерена аудитория! И сега нямам намерението да въвличам себе си във вашия вертеп. Защото пак повтарям, нито дума не сте написала относно изначално публикувания текст за ролята на Запада, за участта на българите, за братската помощ и състрадателност на русите, за лицето на османлиите и прочее и прочее.
Довиждане.
Вторият от същия автор и същото произведение. Покажете ми поне едно изречение във втория откъс, което тълкувам неправилно или как да го тълкувам. Научете ме. Но с истински анализ. До сега не написахте нито ред анализ върху самия текст
1. Достоевски не е светец и дори да е допуснал някаква грешка или неточност в изказа си, това не означава, че ще лепя обвинения към Русия!
2. Няма какво да се занимаваме с пустословие за "руски имперски амбиции" защото самата история го е доказала, че Русия, дори бидейки империя е направила безчет добрини и жестове на най-чиста и благородна любов към братския на нея български народ и никога, НИКОГА не е поробвала, нито превземала България! Благодарна съм от все сърце и душа за сторените добрини от руския народ, който ще любя вовеки! За разлика от вас, имам почитание и уважение!
3. Подобни хули срещу Русия са напълно неуместни в настоящ момент, когато България е въвлечена във война срещу Русия! Явно на вас оръжията, боеприпасите и русофобията, които България произвежда и бълва не ви стигат, та искате точно в този момент да подклаждате още по-ожесточена русофобия тук, в моето пространство? Тук, където споделих част от мирогледа си и отправих посланията си като мой свещен морален дълг пред родината ми, която днес загива, загива заради такива като вас! Да знаете, обвинявам ви, България загива, защото се самоунищожава, заради русофобията, защото тази идеология е несъвместима с разумна форма на съществуване на България!!!
4. Повтарям - Вашите хули са оскърбителни, неуместни и особено вредни сега в създалата се военна ситуация, при която България е въвлечена във война срещу Русия, и за да се постели този път към ада е необходимо да има агенти и слуги като вас, които да проповядват враждебно настроение, омраза и настървеност срещу Русия, за да се подготвят по този начин бойните единици с българско знаме, от името на България, да воюват срещу Русия. Вие в момента адвокатствате в полза на тази война, която в генерален аспект е война срещу Славянството!
Доволни ли сте?
цитирай2. Няма какво да се занимаваме с пустословие за "руски имперски амбиции" защото самата история го е доказала, че Русия, дори бидейки империя е направила безчет добрини и жестове на най-чиста и благородна любов към братския на нея български народ и никога, НИКОГА не е поробвала, нито превземала България! Благодарна съм от все сърце и душа за сторените добрини от руския народ, който ще любя вовеки! За разлика от вас, имам почитание и уважение!
3. Подобни хули срещу Русия са напълно неуместни в настоящ момент, когато България е въвлечена във война срещу Русия! Явно на вас оръжията, боеприпасите и русофобията, които България произвежда и бълва не ви стигат, та искате точно в този момент да подклаждате още по-ожесточена русофобия тук, в моето пространство? Тук, където споделих част от мирогледа си и отправих посланията си като мой свещен морален дълг пред родината ми, която днес загива, загива заради такива като вас! Да знаете, обвинявам ви, България загива, защото се самоунищожава, заради русофобията, защото тази идеология е несъвместима с разумна форма на съществуване на България!!!
4. Повтарям - Вашите хули са оскърбителни, неуместни и особено вредни сега в създалата се военна ситуация, при която България е въвлечена във война срещу Русия, и за да се постели този път към ада е необходимо да има агенти и слуги като вас, които да проповядват враждебно настроение, омраза и настървеност срещу Русия, за да се подготвят по този начин бойните единици с българско знаме, от името на България, да воюват срещу Русия. Вие в момента адвокатствате в полза на тази война, която в генерален аспект е война срещу Славянството!
Доволни ли сте?
докато Брюксел и САЩ третират България като сметището на света и ни тикат към пропастта, Николай Марков в ново интервю за настоящият хал на родината ни тук: https://www/watch?v=zLtI90yUqAI
(заглавието е "Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е определена да се превърне в гето")
Явно народът си го заслужава този хал! Като ви чета такива като вас, до такива изводи стигам!
цитирай(заглавието е "Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е определена да се превърне в гето")
Явно народът си го заслужава този хал! Като ви чета такива като вас, до такива изводи стигам!
