МУЗИКАЛЕН САНТИМЕНТ :: Гръцката свобода изгряваше с музиката на Микис Теодоракис

       1967-1974 година са тъжните години за нашите южни съседи. Военен режим е завладял страната-символ на демокрацията и човешкия дух.
      Десетки творци на Гърция са прогонени от земята им, за да се разпилеят по света, но същите продължават борбата за демокрация извън пределите й. Пропъдената Мелина Меркури високо издига глас от Париж и заявява "Аз съм гъркиня!" и написва разграбваща се моментално книга със същото заглавие. Песента й "Децата на Пирея" обикаля света. По-късно М. Меркури се завръща в Атина и става министър на културата на Гърция.
      По-трагична е участта на Микис Теодоракис - хвърлен в затвора, заради музиката и убежденията си, изгонен също във Франция. Но неговите песни и музика зоват гърците към свободния път. Написва песни и композиции, които южните ни съседи запяват и остават в световната съкровищница като творби за свободата.
      Музиката има много силно влияние на юг от нас. На всички митинги, шествия, протести музиката на гърците е с тях по барикадите /спомнете си последния случай със залятата с киселина българка й трите национални гръцки протеста в нейна защита, когато градовете им се изпълниха с народ, и само да вметна - някой да протестира и да защити тук, у нас тази жена?/
      Връщам се към голямото име Микис Теодоракис.
      Предлагам ви като начало фрагмент от балета "Зорба гъркът" по негова музика от постановката на "Арена Ди Верона" от 1990 г., за да видите, че прекрасната музика може да бъде и балетна постановка.