2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. bojil
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3553 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2009 09:48
Това е постинг - поздравление за един лично на мен непознат човек, но станал ми близък чрез обикновеното си слово за обикновени неща, но поднесени сърдечно, вълнуващо и искренно.
Поздравлението е по повод излизането на книгата му
"Лодки през зимата",
която вече пътува към своите първи читатели.
lubara.blog.bg
и неговите
"Лодки през зимата"
[1].jpg)
Поздравът, който избрах е лингвистично свързан
със заглавието на книгата на Любомир Николов.
Това е група "Стикс"
с най-популярната им песен
"Лодка в реката".
Да пожелаем щастливо плаване на Любчовите лодки!
Styx
Boat on the River
Take me back to my boat on the river I need to go down, I need to come down
Take me back to my boat on the river And I wont cry out any more
Time stands still as I gaze in her waters
She eases me down, touching me gently
With the waters that flow past my boat on the river
So I dont cry out anymore ..
Oh the river is wide
The river it touches my life like the waves on the sand
And all roads lead to tranquillity base
Where the frown on my face disappears
Take me down to my boat on the river And I wont cry out anymore
Oh the river is deep
The river it touches my life like the waves on the sand And all roads lead to tranquillity base
Where the frown on my face disappears
Take me down to my boat on the river I need to go down, with you let me go down
Take me back to my boat on the river And I wont cry out anymore And I wont cry out anymore And I wont cry out anymore
Върни ме при моята лодка в реката
Имам нужда да ида долу, да се успокоя
Върни ме при моята лодка в реката
и аз няма да плача повече.
Времето замръзва, когато се взирам във водата й
Тя ме изпълва с покой, докосвайки ме нежно
С вълните, минаващи покрай лодката ми в реката
И аз вече не плача
О, реката е широка
Реката докосва живота ми като вълни, докосващи пясъка
И всички пътища водят към Храма на Спокойствието
Където грижите от лицето ми изчезват
Заведи ме долу при моята лодка в реката
И аз повече няма да плача
О, реката е дълбока
Реката докосва живота ми като вълни, докосващи пясъка
И всички пътища водят към Храма на Спокойствието
Където грижите от лицето ми изчезват
Заведи ме долу при моята лодка в реката
Имам нужда да ида долу, ще ме пуснеш ли да ида долу
Върни ме при моята лодка в реката
И повече няма да плача
И повече няма да плача
И повече няма да плача
Поздрав!:)
15.11.2009 13:31
Аз ще имам щастието да се запозная лично с Любо на 20.11. когато ще е общото ни представяне в София.
А ти? Ще бъдеш ли там?
А теб, santiment, те поздравявам с цялото си сърце, за хубавия жест...
