Вслушайте се в ритъма и текста, който пресъздава Силвия Кацарова. Нейния специфичен тембър на гласа ни води не само към шлагерните песни на 80-те години, но и нас самите  връща в мигове, преживявания, случки и ситуации от собственото ни минало.
           И понеже е така песните на Силвия никога няма да умрат.
           Защото с тях минава, преминава нашият кораб пълен с чувства, минава нашето минало!
           Защото песните на Силвия ни връщат при себе си!


Завръщам се тук след десет години
и боса вървя по брега.
Реката окъпана в синьо
събужда позната тъга.
Събужда предишните чувства,
до вчера горели във мен -
крайбрежните улички пусти,
целувките в мрака зелен.
............................................................


Този сняг ще мине,
невидим ще изчезне.
Невидимите бездни,
наивните години.
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.

Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.

Харесвам топлият глас на Силвия Кацарова!
Харесвам и градивния подбор на песните..Минаващият кораб, дъжда в романтичен воаяж с любовта! Поздрави и усмивки Santiment! Хубаво е при теб!

Благодаря ти ,Santiment !

Поклон пред таланта на голямата Силвия